Беше късна септемврийска нощ, когато приглушени взривове и поток от мехурчета разбиха повърхността на Балтийско море. Експлозии бяха разкъсали двата газопровода „Северен поток“ – руската газова магистрала към Европа, месеци след пълното нахлуване на Москва в Украйна. Години по-късно ударните вълни от онази нощ все още се разпространяват по целия континент. Атаката през 2022 г. срещу изключително противоречивите тръбопроводи предизвика международна криминална история, като подозрението веднага падна върху Русия и дори САЩ бяха принудени да отрекат участие. Днес интригите около експлозиите продължават да се вихрят, дори когато Германия подготвя обвинение срещу заподозрените украински саботьори. А опитите на Полша да осуети случая – очевидно за да защити съюзника си Украйна – предизвикаха ново напрежение в Европа, пише CNN.
Мъглата около случая само подхранва напрежението в Европа във време, когато единството срещу Русия и непредсказуемия съюзник в лицето на САЩ е от първостепенно значение. ОЩЕ: Има ли Зеленски роля във взривовете на "Северен поток"? Президентският му офис отрече
Усилията на Русия да сее разделение в чужбина са добре документирани, но тук Кремъл може би е постигнал една от целите си, без да мръдне пръст. „Северен поток“ рискува „допълнителни въпроси и евентуално разриви в алианса“, каза Бившият външен министър на Литва Габриелиус Ландсбергис заяви пред CNN. „Особено във време, когато вече не сме в мир, това трябва да се помни.“ Какъвто и да е резултатът от стремежа на Германия да получи съдебно удовлетворение по отношение на „Северен поток“, руският газ няма да тече на юг, както преди 2022 г. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, Европа се бори да се отърве от десетилетната си зависимост от руски газ. Загубата на „Северен поток“ само ускори това. ОЩЕ: Украинецът, арестуван за взривовете на "Северен поток", обяви гладна стачка
Снимка: Nord Stream 2
Германия е решена да съди саботьорите
Както Дания, така и Швеция – чиито води се намират по протежение на тръбопровода „Северен поток“ – отказаха да заведат дела за експлозиите, като Швеция се позова на липса на юрисдикция. И все пак Германия продължи напред. „Това е правова държава“, каза пред CNN Щефан Майстер, експерт по Източна Европа от Германския съвет за външни отношения.
Тя изглежда решена „Северен поток“ да получи своя шанс в съда, като подаде заповеди за арест на двама украинци – Володимир Журавлов, който беше задържан в Полша, и Сергий Кузнецов, който беше задържан в Италия – заподозрени в участие в експлозията. Лидерите на други държави изразиха съмнения относно това дали трябва да бъдат образувани наказателни производства срещу предполагаемите отговорни лица.
Пречката Полша
Решението на полски съд в средата на октомври да освободи Журавлов, след бавното му екстрадиране, сериозно подкопа надеждите на Берлин за повдигане на обвинение. Според съдията, ако взривовете в „Северен поток“ бяха украински акт на саботаж, това би било оправдан отговор на непровокирано нашествие.
„Ако Украйна наистина е била организатор на този акт на агресия, тогава само Украйна може да бъде държана отговорна за това събитие“, заяви съдия Дариуш Любовски в присъдата си, с която спря екстрадицията на Журавлов в Германия, съобщи партньорската телевизия на CNN TVN24.
49-годишният украинец твърди, че няма нищо общо с нападението и че е бил в Украйна по времето, когато то се е случило, според TVN24. Германските прокурори твърдят, че Журавлов, „обучен водолаз“, е бил „част от група лица, които са поставили взривни вещества по газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ близо до остров Борнхолм през септември 2022 г.“ Твърди се, че екипът е използвал фалшиви самоличности, за да наеме яхта, с която да ги превози заедно с оборудването им до мястото на експлозията.
Серхий Кузнецов, 49-годишен бивш украински войник и предполагаем координатор на операцията, беше задържан по германска заповед за арест в Италия в края на август. Адвокатът на Кузнецов, Никола Канестрини, заяви пред CNN, че украинецът отрича всякакви нарушения и в момента обжалва решението на Върховния съд на Италия да го екстрадира в Германия. ОЩЕ: Предпоследно: Италия няма да екстрадира арестувания за взрива на "Северен поток" украинец
"Северен поткок" - опитът за разделяне на Европа
„Проблемът на Европа, проблемът на Украйна, проблемът на Литва и Полша не е, че „Северен поток 2“ беше взривен, а че беше построен“, заяви полският премиер Доналд Туск пред журналисти в началото на октомври. „Със сигурност не е в интерес на Полша, нито в интерес на благоприличието и справедливостта, да се преследва или екстрадира този гражданин в друга държава“, добави той.
Позицията на Туск отразява дългогодишните опасения относно тръбопроводите в Европа и извън нея. Още през 2007 г. тогавашният министър на отбраната на Полша Радек Шикорски се разкритикува срещу предложения тръбопровод „Северен поток 1“, като го определи като „най-скандалния опит на Путин да раздели и навреди на ЕС“.
Зависимостта на Европа от руски въглеводороди се сблъсква с противопоставяне от страна на американските администрации, започвайки още от Белия дом на Джордж У. Буш. Това чувство отдавна е двупартийно: както каза републиканският сенатор Тед Круз пред сенаторите през 2019 г.: „Ако бъде завършен, газопроводът „Северен поток 2“ ще направи Европа още по-зависима от руската енергия, още по-уязвима за руския изнудване“. В Европа полската позиция разкри разделенията на континента.
„Шокиращо“ беше как Петер Сиярто, външен министър на Унгария - един от малкото съюзници на Русия на континента и неотдавнашният получател на американско изключение, позволяващо ѝ да продължи да купува руски петрол и газ - описа позицията на Туск. „Едно е ясно: не искаме Европа, в която премиерите защитават терористите“, написа той в X. За мнозина в северната част на Европа вниманието върху това кой взриви „Северен поток“ е разсейване от спомените за това как е бил построен. ОЩЕ: Полски съдия оправда взрива на "Северен поток": Не е тероризъм, а защита на родината (ВИДЕО)
Снимка: Danish Defence Command
Германия и ползите й от "Северен поток"
Германия беше движещата сила в Европа зад газопроводите „Северен поток“. И пожъна ползите. През 2016 г. близо 30% от германските газови нужди бяха задоволени от руски доставчици, насочващи газ през газопровода „Северен поток 1“, според данни на германското правителство. ОЩЕ: Разкритията за „Северен поток“ разпалиха лют спор между два основни съюзника на Украйна
Германският канцлер между 1998 и 2005 г., Герхард Шрьодер, се опита да се присъедини към борда на руския енергиен гигант „Газпром“ и стана председател на руския петролен гигант „Роснефт“, след като напусна поста. По същия начин, тръбопроводите се превърнаха в тотем на зависимостта от евтини руски въглеводороди, която според критиците Европа размени срещу принципна позиция по отношение на агресията на Москва в Украйна през 2014 г. и Грузия през 2008 г.
Бившият канцлер Ангела Меркел беше обект на специални критики заради помирителния си подход към Москва. В наскоро публикуваните мемоари на Меркел тя опроверга обвиненията, че Германия е била зависима от руски газ, пишейки: „особено в случая със „Северен поток 2“, въпреки че никога не е бил транспортиран газ през този тръбопровод... Това беше реликва от неуспешна инвестиция". ОЩЕ: Заради взрива на "Северен поток": Полската прокуратура зашлеви шамар на Русия през Германия (ВИДЕО)
