Любовта и гените

05.02.2014 07:45 61471

Снимка: БГНЕС

Ще бъдете ли щастливи в семейния живот? Това зависи включително от биологичните фактори, става ясно от изследване, публикувано от Association for Psychological Science.
Преди няколко века любовта обикновено не се е вземала под внимание, когато се е разглеждал въпросът за встъпване в брак. Жената е правила избор в зависимост от състоянието и общественото положение на мъжа, а не в зависимост от личните му качества. Мъжът пък е виждал в жената само собственост. Всичко останало – страст, романтика – е намирало място в прелюбодейството.

Днес любовта и бракът се възприемат като нещо неделимо и затова в редица страни на Запад много хора не виждат нищо лошо в еднополовите семейства. Хората не бързат да встъпват в брак далеч не защото първо искат да направят кариера и да натрупат състояние, а поради това, че не срещат единствената или единствения.

Доведени до отчаяние?

На 3 февруари светът бе разтърсен от новината за убийство на учител и полицай, извършено от ученик не в САЩ, а в Русия. Допълнение към ...

Прочети повече

И все пак никой не е отменял разводите – всяко романтично чувство рано или късно угасва, страстта се превръща в навик. Доскоро при изучаване на причините за това печално явление изследователите се опираха на методите на социалната психология. Днес вече се залага на анализа на биологичните фактори – ако единият от близнаците се наслаждава на щастие край семейното огнище, каква е вероятността, че с другия ще се случи същото?

За първи път връзката между гените и щастливия брак е установена в началото на 90-те години на ХХ век, когато Мат Макгю и вече покойният Дейвид Ликен от университета на Минесота публикуват данните за разводите на повече от 1500 еднополови двойки близнаци. Оказва се, че тенденцията да се разведат и двамата еднояйчни близнаци, с еднаква ДНК, е по-голяма, отколкото при двуяйчните, при които еднаква е само половината от гените.
Няколко години по-късно Сюзън Трамбета от Васар колидж (САЩ) и Ървинг Готесман от Минесотския университет провеждат изследване на ендофенотиповете семейно положение, като анализират данните от американския военен регистър за братя близнаци, служили по време на Втората световна война и Корейския конфликт. Била открита наследствена склонност към стабилен брак и фактори на околната среда, „подбуждащи“ към няколко женитби.

За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

През 2010 година Бет Джерски, тогава аспирант от Бостънския университет, а сега невропсихолог от университета „Браун“, провежда изследване на близнаци, служили във Виетнамската война, и също изяснява, че и женитбата, и разводът много зависят от наследствените фактори. Но генетичните и екологичните фактори, отговорни за брака, се отличават от тези, които влияят върху развода.

Изследователите изясняват също каква роля играят гените, определящи индивидуалността, в желанието да се създаде семейство въобще. Резултатите са различни, но става ясно каква роля играят те – шансовете и двамата еднояйчни близнаци да встъпят в брак е по-висок, отколкото при двуяйчните.
Какво може да се каже за любовта? Влияят ли гените върху това съпрузите да направят всичко възможно, за да съхранят семейството? Ерика Спотс от Каролинския институт (Швеция), която сега работи в Националните институти по здравеопазване (САЩ), посочва, че на първо място са факторите на околната среда, а не гените, но през 2008 година международна група изследователи начело с Хасе Валум от Каролинския институт открива в мъжете алел, влияещ на семейното щастие. Той може да бъде унаследен от всеки от родителите.
Това изследване било вдъхновено от откритие, направено от учените на университета „Емори“ (САЩ). За разлика от ливадните полевки (Microtus pennsylvanicus), жълтокоремните полевки (Microtus ochrogaster) са моногамни. А причината за това, както станало ясно, е генът AVPR1A, който отговаря за изработването на хормона вазопресин, регулиращ емоционалното взаимодействие, особено при самците.

Няма такова нещо като "женска интуиция"

Британски учени доказаха, че женската интуиция е мит. Според специалистите и при жените, и при мъжете интуицията е еднакво развита. С...

Прочети повече

Валум и колегите му провели допитване сред 552 хетеросексуални братя близнаци от Швеция, същевременно анализирали тяхната ДНК и изяснили, че носителите на алел 334 на този ген по-често преживявали кризи в семейните отношения и били близо до развод предната година. Ако човекът имал две копия на алела, то вероятността той да се сблъска с неприятности се повишавала двойно. Носителите на този алел също така по-често встъпвали в извънбрачни отношения.

Най-интересното – влияе ли генотипът на мъжа върху степента на удовлетвореност на съпругата? Оказва се, че жените, омъжили се за носители на алела, са по-нещастни. В частност те се оплакват от липса на нежност.
Алел 334 не е единственият нарушител на брачната хармония. През 2013 година Робърт Левънсън от Калифорнийския университет в Бъркли и колегите му открили връзка между степента на удовлетвореност от брака и вариант на гена 5-HTTLPR (гена транспортьор на серотонина), който също се наследява от двамата родители. Алелът 5-HTTLPR съществува в два варианта – къс и дълъг. Носителите на два къси алела притежават повишена емоционална чувствителност към възходите и паденията в дълготрайните отношения.

Екипът на Левънсън наблюдавал над 150 двойки повече от две десетилетия. На всеки пет години партньорите се отчитали за степента на удовлетвореност от брака и общували помежду си в лабораторията, докато учените следели изражението на лицата, езика на тялото, гласа и темите им за разговор. Разбира се, провеждан бил и анализ на ДНК.

Най-нещастни в брака се оказали носителите на два къси алела 5-HTTLPR – те много остро преживявали и доброто, и лошото. За сметка на това притежателите на един или два дълги алела обръщали по-малко внимание на емоционалната страна на семейния живот.