Монетите предпочитат да се приземяват с началната страна нагоре

Хвърлянето на монета е класически експеримент в теорията на вероятностите и математическата статистика с два еднакво вероятни изхода. От гледна точка на физиката полетът на монетата се подчинява на законите на механиката (ако пренебрегнем съпротивлението на въздуха) и се определя от началните условия, чиито малки колебания създават ефект на случайност.

ОЩЕ: Знаете ли защо монетите са назъбени?

През 2007 г. беше представена теория, че процесът на хвърляне на монета е донякъде предубеден и когато хората хвърлят обикновена монета, тя с вероятност 51 процента ще се приземи на същата страна, на която е била разположена преди хвърлянето. 

Това се случва благодарение на прецесия – явление, при което оста на въртене на тялото променя посоката си в пространството. Човек, който хвърля монета, ѝ дава леко отклонение от строго вертикална траектория. В резултат на изместването на оста на въртене горната страна на монетата гледа нагоре малко повече от времето в сравнение с долната – и така до самия край на полета. В резултат на това тя често пада на пода именно от тази страна.

Франтишек Бартош от катедрата по психологически методи в Амстердамския университет и колегите му провели най-обширната емпиричнна проверка на тази теория досега. За целта 48 души хвърлили монети от 46 различни валути и номинали общо 350 757 пъти, счупвайки рекорда на предишния експеримент от 40 000 хвърляния през 2009 г.

ОЩЕ: Съществува ли реалността, когато не я наблюдаваме?

Оказало се, че монетите по-често падат от страната, от която са започнали - в 50,8 процента от случаите, с доверителен интервал 50,6 – 50,9 процента. При това при някои хора този ефект бил по-силно изразен, отколкото при други, което е в съответствие с прогнозите на теорията.

Изследователите отбелязват, че известно безпокойство предизвиква фактът, че доброволците са били наясно с основната тествана хипотеза, така че не може да се изключи възможността за известна манипулация на резултатите от хвърлянето на монетите, но те считат такъв резултат за малко вероятен в даденото изследване.