Върнете се назад към някои от най-важните си спомени – срещата с вашия съпруг/съпруга, получаването на работата, която наистина сте искали, или научаването, че някой, когото сте обичали, е починал. Някои от тях са лесни за възпроизвеждане, с ярки детайли, които изглеждат толкова свежи, колкото и самия момент. Други спомени може да ви се струват по-неясни и избледнели, а най-упоритите изобщо не се появяват. Защо има такава разлика между спомените, както добрите, така и лошите?
Снимка: iStock
Проучване, публикувано в списанието "Science Advances", установи, че обикновените спомени се запечатват по-силно в мозъка, ако са свързани с важно събитие. Такива събития включват нещо изненадващо, удовлетворяващо или събитиe с емоционален заряд. Например, ако спечелите от лотарията, е по-вероятно да си спомните какво сте правили точно преди това, дори и да е нещо просто. Или може да си спомните какво сте носили или какво сте яли на обяд, когато сте получили лоша новина, пише "Popular Science".
Още: Забравяне или деменция: Как да ги различим?
Разбирането на мозъчните механизми, които стоят зад това, може да доведе до по-добрo лечениe за хора с проблеми с паметта или дори да се използва, за да се помогне на учениците да запомнят по-трудни понятия. "Паметта не е просто пасивно устройство за записване: нашите мозъци решават какво е важно, а емоционалните събития могат да се върнат назад във времето, за да стабилизират крехките спомени", заяви в изявление съавторът на проучването д-р Робърт М.Г. Райнхарт, психолог в Бостънския университет. "Разработването на стратегии за укрепване на полезните спомени или отслабване на вредните е дългогодишна цел в когнитивната невронаука. Нашето проучване показва, че емоционалната значимост може да бъде използвана по прецизен начин за постигане на тези цели."
Селективният мозък
Снимка: iStock
В новото проучване екипът използва примера на човек, който се разхожда в Националния парк Йелоустоун и вижда стадо бизони да върви покрай него. Те откриват, че "уау" ефектът на този момент не само запечатва едно магическо преживяване в съзнанието, но и няколко малки, по-обикновени събития, които водят до него и го следват. Неща като камък по пътя или по-малко животно в тревата. "Въпросът е: Какви са механизмите за това?", каза Рейнхарт. "Това е, което се опитахме да разкрием – как мозъкът селективно усилва тези крехки спомени."
Още: Топ 5 методи за естествено усилване на паметта
Различните видове спомени се съхраняват във взаимосвързани области на мозъка. Експлицитните спомени са тези за събития, които са ви се случили, и общи факти и информация. Хипокампусът, неокортексът и амигдалата работят заедно, за да съхраняват тези епизодични спомени. Имплицитните спомени (като нашите моторни функции) се съхраняват в базалните ганглии и малкия мозък. Краткосрочните работни спомени засягат предимно префронталния кортекс, пише "Popular Science".
Снимка: iStock
Големите, специални моменти в живота ни заемат основно място в системата за съхранение на паметта на мозъка. Учените обаче са по-разделени по отношение на концепциите, наречени ретроактивно и проактивно подобряване на паметта. Тази концепция обхваща начина, по който спомените се приоритизират веднага след голямо или значимо събитие. По-ранни проучвания не са постигнали съгласие по въпроса дали по-слабите спомени се стабилизират, или стават по-лесни за възпроизвеждане чрез свързването им с по-изявен спомен.
Още: 11 невероятни факта за човешкия мозък
За да покаже, че подобряването на паметта наистина се случва в мозъка, това проучване включва почти 650 участници, 10 индивидуални проучвания и изкуствен интелект за анализ на по-широк набор от данни. Според Райнхарт, една от основните разлики с предишни проучвания е, че това проучване открива, че мозъкът използва плъзгаща се скала, за да реши кои спомени да запази. Няколко експеримента включват показване на участниците на десетки изображения, свързани с различни нива на награди, а на следващия ден им се дава тест за паметта. При неща, които са се случили след дадено събитие (или проактивни спомени), силата на споменаването изглежда да зависи от емоционалното въздействие на самия важен момент. Колкото по-трайно е това важно събитие, толкова по-вероятно е всичко след него да бъде запомнено.
Снимка: iStock
Същото съхранение не се прилага, когато се връщат към паметта за нещата, които са се случили в периода преди събитието, или към ретроактивните спомени. Те имат по-голяма вероятност да се затвърдят, ако имат прилики (някакъв визуален знак, като съвпадащ цвят), които ги свързват с ключовото събитие, пише "Popular Science".
Още: Топ 6 на най - вредните храни за мозъка
Райнхарт казва, че това предоставя първото потвърждение при хората на "степенувана приоритизация, нов принцип за това как мозъкът консолидира ежедневните преживявания".
Снимка: iStock
Съавторът на проучването и докторант Ченян (Лео) Лин добавя: "За първи път показваме ясни доказателства, че мозъкът спасява слабите спомени постепенно, воден от тяхната висока степен на сходство с емоционални събития. Екипът също така установи, че ако някой от вторичните спомени има емоционална тежест, ефектът на подобряване на паметта се намалява. Според екипа изглежда, че мозъкът дава приоритет на крехките моменти, които иначе биха избледнели.
Спасяване на паметта и повече отлични оценки
Макар че това последно проучване се фокусира върху разкриването на основните механизми, които определят кодирането на спомените, то може да постави основите за бъдещи клинични и други проучвания и интервенции в реалния свят.
Още: Обратното на "дежавю" също се случва и е още по-объркващо
Снимка: iStock
"Откритието има широки последици както за теорията, така и за практиката", казва Райнхарт. "В образованието съчетаването на емоционално ангажиращ материал с крехки концепции може да подобри запаметяването. В клинична среда бихме могли потенциално да спасим спомени, които са слаби, заровени дълбоко в съзнанието ни, например поради нормалното стареене. Можете да го обърнете и за хора с травматични разстройства – може би не искате да спасявате болезнен спомен."
Цялото проучване може да откриете тук.
Още: Какво е мозъчна мъгла - симптоми и причини
