В продължение на десетилетия един-единствен кит, издаващ мистериозни звуци, нечувани от никой друг от този вид, е бил смятан за „ най-самотния кит в света “. Учените обаче обявиха тази трогателна история до голяма степен за мит, неподкрепен от научни доказателства. Ето какво се крие зад мистерията с най-самотния кит в света.
Най-самотният кит в света
Според Live Science, необичайният сигнал е бил засечен за първи път в края на 80-те години на миналия век от американска подводна хидрофонна система, разработена по време на Студената война за откриване на подводници. Изследователите са проследявали източника на мистериозните звуци повече от десетилетие, но не са успели да видят самото животно, да идентифицират вида му или да получат генетични проби.
Световен рекорд: Гърбат кит преплува 15 000 км, прекосявайки два океана
Този необичаен кит става популярен заради звуците си, които са с честота от приблизително 52 херца. Това е значително по-високо от характерните звуци на сините и финваловите китове, чиито звуци обикновено варират от 10 до 30 херца. Тази особеност е породила теорията, че другите китове не са в състояние да чуят неговия „глас“, обричайки животното на самота.
Експертите обаче подчертават, че няма научни доказателства за това. Според изследователите, тези китове са способни да възприемат широк диапазон от ниски честоти, включително 52 херца. Това означава, че други китове почти сигурно са чули мистериозния сигнал, въпреки че не е известно дали са го разпознали като нормална форма на комуникация или са реагирали на него.
Учените също така отбелязват, че липсата на сигнали за отговор в записите на хидрофоните не означава непременно, че китът наистина е самотен. Пасивните акустични системи улавят само част от случващото се под водата и не са в състояние да определят дали други животни са взаимодействали с него, чувайки звуците, които той издава.
Мистерията на белите китове: ДНК анализ изумява учените
Самоличността на мистериозния собственик на необичайния звук е изпълена с множество неизвестни. Учените разглеждат възможността за син кит или финвал с необичайна вокализация, както и за хибрид между двата вида. Възможно е и съществуването на множество китове, способни да издават подобни звуци.
Изследователите подчертават, че историята на „най-самотния кит в света“ е по-скоро продукт на човешкото желание да вдъхне емоции на животните, отколкото на научен факт. Единственото сигурно нещо е, че кит, издаващ уникални звуци, се движи през северната част на Тихия океан от много години.
Авторите на изследването отбелязват, че настоящите данни им позволяват да измерят честотата, продължителността и посоката на звука, но не могат да отговорят на основния въпрос: какво точно се е опитва да съобщи този кит и как другите океански обитатели възприемат сигналите му.
Наскоро учени направиха интересни открития за белите китове.
ДНК изследвания показват, че честата смяна на партньори помага на тези китове да поддържат генетичното разнообразие и да оцелеят в малка популация.
Учени, изучаващи популация от белуги в залива Бристъл, Аляска са открили, че тези арктически китове имат много различни партньори през целия си живот. Това неочаквано откритие може да обясни защо дори малка популация поддържа генетично разнообразие и устойчивост.
Frontiers in Marine Scienc съобщава, че изследователите са анализирали ДНК-то на 623 бели кита, събрана от местни ловци. Генетичните данни разкриват, че както мъжките, така и женските не следват модела, считан преди за типичен за китоподобните.
Поради значителния полов диморфизъм мъжките са значително по-големи от женските – учените предполагат, че този вид има полигинна система за чифтосване, при която няколко доминиращи мъжки оплождат по-голямата част от женските. Този модел често се наблюдава при сухоземни животни и много морски бозайници.
Глас от дълбините на океана, който озадачава учените от 40 години: Мистерията на най-самотния кит
