ДНК изследвания показват, че честата смяна на партньори помага на белите китове да поддържат генетичното разнообразие и да оцелеят в малка популация.
Мистерията на белите китове: ДНК анализ на повече от 600 аляскински белуги изумява учените
Учени, изучаващи популация от белуги в залива Бристъл, Аляска са открили, че тези арктически китове имат много различни партньори през целия си живот. Това неочаквано откритие може да обясни защо дори малка популация поддържа генетично разнообразие и устойчивост на заплахи.
Както е съобщено във Frontiers in Marine Scienc , изследователите са анализирали ДНК-то на 623 бели кита, събрана от местни ловци, които практикуват традиционни методи за препитание. Генетичните данни разкриват, че както мъжките, така и женските не следват модела, считан преди за типичен за китоподобните.
Откриха останки от кит, обитавал моретата преди 26 млн. години
Поради значителния полов диморфизъм мъжките са значително по-големи от женските – учените предположиха, че този вид има полигинна система за чифтосване, при която няколко доминиращи мъжки оплождат по-голямата част от женските. Този модел често се наблюдава при сухоземни животни и много морски бозайници.
„Очаквахме да видим сценарий, в който най-големите или най-агресивните мъжки екземпляри ще имат най-много потомство“, обясни водещият автор д-р Грег О'Кори-Кроу от университета на Флорида Атлантик.
Резултатите от ДНК анализа обаче показаха различна картина: нито един мъжки не доминираше в размножаването, а успешните чифтосвания бяха разпределени сред много индивиди.
Учените предполагат, че тази стратегия е свързана с трудността при намирането на партньори в океана и изключително дългия живот на белите китове – те могат да живеят до 90 години. Мъжките, според изследователите, „играят дългата игра“, размножавайки се в продължение на десетилетия, а не само един или два сезона.
Необичаен морски вид около Дубровник: Веднага сложиха тарифа за наблюдението му (ВИДЕО)
Женските също сменят партньори от година на година. Това може да е вид „застрахователна стратегия“, която намалява риска от чифтосване с генетично слаб мъжки.
Популацията на белугите в залива Бристъл наброява само около 2000 индивида, но нивото на инбридинг е изненадващо ниско. Според О'Кори-Кроу, редовната смяна на партньорите помага за поддържане на генетичното разнообразие, което е особено важно за малки групи животни.
„Когато потомството идва от много различни родители, популацията става по-устойчива на болести и промени в околната среда“, отбелязва ученият.
Екипът планира да продължи работата си и да използва дронове, за да наблюдава директно брачното поведение на белухите в дивата природа. Целта е да се разбере по-добре как тези китове са адаптирали репродуктивните си стратегии към живота сред лед и в променящ се климат.
Това животно може да помогне на хората да живеят 200 години
