Научната общност: Все още е рано да се позволи редактиране на човешкия геном

„Наследственото редактиране на човешкия геном в настояще време остава неприемливо. Не са получени предклинични доказателства за безопасността и ефикасността на редактирането на наследствения човешки геном, нито е завършена обществената дискусия и политическите дебати“, се казва в изявлението.

Изявлението е формулирано след бурна дискусия и дебати. Някои изследователи твърдят, че редактирането на наследствения геном може да помогне на хората, които са носители на генетични заболявания, да избегнат предаването на тези заболявания на своите деца. В много случаи това вече може да се направи чрез комбиниране на ин витро оплождане (IVF) с тестване на получените ембриони за дадено генетично заболяване. Това обаче невинаги е възможно: например, ако всички получени ембриони носят гените, отговорни за болестта.

Но в допълнение към проблемите на етиката и социалната справедливост, редактирането на ембриони ще изисква безопасна и ефективна научна платформа, за да се сведе до минимум вероятността от увреждане на ембриона, роденото дете и потомството на това дете.

Повечето изследвания по редактиране на генома на ембриони са провеждани с използването на животни. Това може да не отразява точно какво се случва с човешките ембриони. И макар че потенциалните методи за редактиране на генома са широко изследвани върху клетки на зрели хора, ембрионите могат да реагират по различен начин на увреждане на ДНК в сравнение с възрастните клетки.

Само няколко лаборатории са се опитвали директно да редактират геномите на човешки ембриони, използвайки популярната система за редактиране CRISPR-Cas9, а някои от тях са представили съмнителни резултати на срещата на върха.

Ензимът Cas9 работи чрез „срязване“ на двете нишки на ДНК на мястото, посочено от водещия РНК фрагмент. След това се възстановява това прекъсване на ДНК. Това може да стане по два начина. Първо, чрез податлив на грешки механизъм, който свързва двата края, но понякога в процеса се отстраняват или вмъкват няколко ДНК букви. Второ, чрез заместване на липсващата ДНК с последователност, копирана от шаблон, предоставен от изследователите.

Биологът Кати Ниакан от Университета в Кеймбридж (Великобритания) разказва за опита на нейната лаборатория, свързан с очевидната загуба на големи участъци от хромозоми при редактиране на генома на човешки ембриони. Шухрат Миталипов, репродуктивен биолог от Университета на Орегон (САЩ), също разказва, че неговата лаборатория е открила големи загуби на ДНК в човешки ембриони на мястото за редактиране и че тези грешки не могат да бъдат открити чрез стандартни тестове.

Около 40% от ембрионите в едно от изследванията по редактиране на генома на Даган Уелс от Оксфордския университет (Великобритания) не успели да възстановят увредената ДНК. Според него повече от една трета от тези ембриони са продължили да се развиват, което е довело до загуба или увеличаване на хромозомните фрагменти в някои клетки. Това може да постави под заплаха здравето, ако се позволи на такива ембриони да се развиват по-нататък.

Съществуват по-нови варианти за редактиране CRISPR-Cas9, които не прекъсват и двете нишки на спиралата на ДНК. Основното редактиране например може да преобразува една ДНК буква в друга, а метод, наречен първично редактиране, позволява на изследователите да вграждат ДНК последователности по-предсказуемо от редактирането CRISPR-Cas9.

Нито един от тези методи не причинява прекъсвания на двойната верига, но те не са толкова широко изучени и оптимизирани като CRISPR-Cas9. На срещата на върха биологът по развитие Юю Ниу от Университета за наука и технологии в Кунмин (Китай) казва, че един вид базов редактор не причинява нецелеви ДНК мутации в ембриони на макак резус (Macaca mulatta), но предизвиква нежелани РНК мутации.

Алтернатива на редактирането на ембриони може да бъде редактирането на яйцеклетки и сперматозоиди или стволови клетки, от които след това могат да се отглеждат полови клетки. Няколко изследователи на срещата на върха съобщават за напредък в създаването на гамети в лабораторни условия, но остава трудно да се направи това с човешки клетки, предназначени за репродуктивна употреба.

Организаторите на срещата призовават изследователите да продължат да проучват всеки от тези варианти.