Тайнственото „млечно море“ за първи път е запечатано на камера

„Млечното море“ е биолуминесцентно явление, при което повърхността на морската вода изглежда бяла. Учените са публикували снимки, направени през август 2019 г. южно от остров Ява. На тях са запечатани 100 000 km² биолуминесцентно млечно море.

За сиянието съобщил екипажът на частната яхта Ganesha, чиито членове успели да снимат рядкото явление. Събуждайки се в 22 часа, един от моряците погледнал от палубата и видял, че океанът е побелял. „Няма луна, носовата вълна е черна. Създава се впечатление, че плуваш по сняг“, разказват очевидците.

Яхтата плавала по "млечното море" до зазоряване. Според моряците отблизо сиянието напомняло на звездно небе. Капитанът на яхтата заявил, че сиянието възникнало на дълбочина около 10 метра, а не било тънък слой на повърхността, както смятали някои учени.

Векове наред мореплавателите са описвали мистериозното сияние в своите истории, но „млечното море“ дълго време убягвало на учените поради своята преходност и рядкост. „Има само шепа хора, които са видели млечното море. Може би това се случва 1-2 пъти годишно в света“, обяснява проф. Стивън Милър.

Смята се, че "млечното море" се появява поради натрупването на биолуминесцентни бактерии в отговор на промените в океанските течения, причинени от атмосферните условия. Учените все още нямат еднозначно обяснение на това явление. През 2005 г. феноменът, описан от Жул Верн още през XIX век, е потвърден от сателитни снимки. Въпросите обаче не са по-малко. За да се доближат до решението, учените са използвали десетилетия наблюдения от сателити. Изследването беше публикувано миналата година в Scientific Reports.

"Млечното море" може да се простира на 100 000 km² и да продължи няколко нощи. От 1915 до 1993 г. това явление е наблюдавано 235 пъти, което означава, че сиянието се случва поне три пъти годишно. Но само веднъж научен кораб е плавал през "млечно море". Това е било в Арабско море през 1985 г. Тогава изследователите открили биолуминесцентната бактерия Vibrio harveyi във водна проба, но някои моменти останали неясни.

„Млечните морета“ възникват на отдалечени места и са непредсказуеми. Това означава, че е невъзможно предварително да се постави изследователски съд в желаната точка.

Екип от учени, ръководен от морския биолог Стивън Милър от Щатския университет в Колорадо, се опитва да разбере феномена. Day/Night Band е инструмент на метеорологични спътници, който може да улавя източници на слаба светлина. С него екипът е открил 12 случая на "млечно море" от 2012 до 2021 г.

„В продължение на години преследването на биолуминесцентни „млечни морета“ беше като преследването на белия кит за капитан Ахав в „Моби Дик“, казва Милър.

Според изследователите "млечните морета" по някакъв начин резонират с мусоните в северозападната част на Индийския океан. Ветровете издигат прохладни, богати на хранителни вещества води. Това води до цъфтеж на водорасли на огромни площи и вероятно създава благоприятни условия за появата на "млечни морета". Но островите в Югоизточна Азия нямат връзка с мусоните. Вероятно в този район светещите бактерии се размножават поради други източници на храна.

***

„Към седем часа вечерта „Наутилус“, полупотопен, заплава сред някакво млечно море. Додето поглед стигаше, океанът изглеждаше млечен. Дали лунните лъчи не бяха причината за това? Не, защото луната, която бе излязла само преди два дни, не беше още изгряла. Цялото небе, макар и осветено от звездното сияние, изглеждаше черно в сравнение с белотата на водата.

Консей не можеше да повярва на очите си и ме запита за причините на това странно явление. За щастие можех да му отговоря:

— Това се нарича млечно море — казах аз, — обширно пространство от бели вълни, което често се вижда край бреговете на Амбоан и по тия места.

— Но — попита Консей — може ли господарят да ми каже на какво се дължи това, защото не вярвам водата да се е превърнала в мляко.

— Не, Консей, и тая белота, която те изненадва, се дължи само на милиарди инфузории, един вид малки светулки, пихтиеобразни и безцветни на вид, дебели колкото косъм и дълги не повече от една пета от милиметъра. Някои от тия животинки се залепят едно о друго и запълват така пространство от много левги.

— Много левги ли? — извика Консей.

— Да, драги, и не се опитвай да изчисляваш броя на тия инфузории! Няма да успееш, защото, ако не се лъжа, някои мореплаватели са пътували по такова млечно море на повече от четиридесет мили.“

Из „Капитан Немо“, Жул Верн