Това била сестрата на Шекспир: Разкрита е загадката на малко известен ренесансов текст

ОЩЕ: Псалтир на избягала английска принцеса е открит в книга от XVII век

Документът – религиозен трактат, в който авторът се заклева да умре със смъртта на добър католик – написан във време в английската история, когато католицизмът е бил силно одобряван, е намерен от зидар в гредите на къщата на Шекспир в Стратфорд на Ейвън около 1770 г. Изследователите смятали, че ръкописът, подписан „Дж. Шекспир“, е написан от бащата на Шекспир – Джон, починал през 1601 г.

Този документ всъщност е превод на италианския текст „Последната воля и завещанието на душата“. Професор Матю Стегъл е използвал интернет архиви, за да проследи ранните издания на книгата: това е текст на италиански и шест други езика, много от които оцеляват само в едно копие и са разпръснати из библиотеките в цяла Европа. Ученият доказал, че преводът е бил направен няколко години след смъртта на Джон Шекспир. Така че автор на ръкописа може да бъде само Джоан, сестрата на великия драматург, живяла от 1569 до 1646 г.

Тя е била с пет години по-млада от Уилям, като е живяла през целия си живот в Стратфорд на Ейвън и се смята, че се е омъжила за беден търговец. Джоан е имала четири деца и е надживяла съпруга си и известния си брат и сестра си с 30 години, живеейки тихо в част от стария семеен дом на Шекспир.

 „Оцелели са само седем документа, които споменават Джоан по име, съставени през нейния живот. Вирджиния Улф написа известното есе „Сестрата на Шекспир“ за това как една жена не е могла да се надява да стане писателка, затова Джоан е станала нещо като символ на всички изгубени гласове на жените от ранното Ново време. Стотици хиляди думи са оцелели от нейния брат, но доскоро – нито една дума от нея“, казва проф. Стегъл.

Текстът включва призив към света Уинифред, авторът я нарича покровителка. Уинифред е уелска принцеса от VII век. Тя по чудо се спасява от обезглавяването, което отхвърлен почитател се опитва да извърши над девойката, и основава женски манастир. Уинифред е била особено почитана от жените и това е още един знак, че документът е написан от Джоан.

ОЩЕ: Откриха таен ръкопис на Галилео Галилей

Подобни текстове, наречени „духовни завещания“, са били писани от мнозина по това време. Това е било нещо като официална декларация за принадлежност към католическата вяра, отдаденост на Бога и благочестие. През XVII век такива неща е трябвало да се крият поради религиозно преследване – страната била протестантска и католиците в онази епоха можели да бъдат подложени на мъчения или други наказания.