Вкаменелости от древни микробни колонии, открити наскоро в Мароко, сочат необходимостта от разширяване на търсенето на древен живот в по-дълбоки, по-нестабилни региони, според Live Science.
Необичайни фосили в Мароко
Набръчкани фосилизирани структури, открити в Централния Висок Атлас, са отпечатани върху турбидити - отлагания, образувани от подводни свлачища. Изследователите са били изненадани да видят отпечатъците върху тези турбидити, тъй като повечето съвременни микробни съобщества растат в плитки води, където фотосинтезиращите бактерии могат да получават енергия от светлина, проникваща през вълните. Турбидитите в Мароко, за разлика от тях, са се образували преди 180 милиона години на дълбочина най-малко 180 метра под повърхността.
“Апекс“ - най-запазеният стегозавър в света, е в Ню Йорк (ВИДЕО)
„Набръчкани структури не би трябвало да се срещат в такава дълбоководна среда“, казва Роуан Мартиндейл, геобиолог от Тексаския университет в Остин.
Тя е водещ автор на статия, публикувана в списание „Геология“, описваща тази изумителна находка. Ученият се натъкнал на вкаменелостите случайно, докато изследвал древни рифове в долината Дадес в Мароко. Докато се разхождала, Роуан Мартиндейл забелязала набръчкани, вълнообразни структури върху финия пясъчник и алевролит под краката си.
Интересното е, че тези набръчкани структури изглеждат като отпечатъци от фотосинтетични микробни подложки - слоести съобщества от бактерии, които често се образуват върху седименти в езера, океани и други водни басейни. Тези фосили обаче обикновено са по-стари от 540 милиона години, тъй като фините шарки обикновено се заличават от животинската дейност с течение на времето, а преди 540 милиона години е имало малко животни.
Според учените, вкаменелостите не биха могли да бъдат фотосинтетични, тъй като много малко светлина би проникнала във водата до тяхното ниво. Химичният анализ обаче разкри високо съдържание на въглерод в тези скални слоеве. Това е знак, че набръчканите фосили са образувани от живот. В статията се казва:
„Този живот вероятно е бил хемосинтетичен, което означава, че е получавал енергия чрез химични реакции, а не от слънчева светлина“, пишат Мартиндейл и нейните колеги. Вместо това, тези организми биха се хранили със сяра или други съединения. Днес хемосинтетичните микробни постелки се образуват на континенталните шелфове, където също се срещат подводни свлачища и турбидити.
Учени откриха уникална находка в Китай, способна да промени историята
Изследователите открили, че тези свлачища може би са изиграли решаваща роля в цикъла, който е позволил на микробите да процъфтяват. Свлачищата, слизащи от континента в дълбокия океан, са отнасяли органичен материал, който се е разлагал и е образувал съединения като метан и сероводород – предпоставки за хемосинтетичния живот. Между свлачищата процъфтявали микробни рогозки. Понякога те са били отмити от друг кален поток, но друг път следите им са оставали.
Интересното е, че това откритие предполага, че учените трябва да разширят търсенето си на доказателства за подобни фосили от плитководни образувания до скали, първоначално образувани в по-дълбоки води. Това би могло да ги доведе до получаване на допълнителна информация за най-ранните хемосинтетични организми.
„Структурите на фосилите са наистина важно доказателство за ранната еволюция на живота“, добавя Мартиндейл.
Мистериозно влечуго от ерата на динозаврите озадачи учените с необикновените си черти
