Псалтир на избягала английска принцеса е открит в книга от XVII век

Около XVI – XVII век книгоиздаването в Европа става относително широко разпространена дейност. Свидетелство за това е, че не всички книги от този период носят годината на издаване и други данни. Затова учените датират такива публикации въз основа на косвени признаци.

Към такива признаци се отнасят, наред с други неща, особеностите на работата на книговезците. Пергаментът, подходящ за работата, е бил прекалено скъп за масово производство. Затова майсторите книговезци използвали за материали така наречените остарели книги: католически или написани на език, който никой не разбира.

Тийс Порк, преподавател по древно- и средноанглийски език в Лайденския университет (Нидерландия), е открил в регионалните архиви на холандския град Алкмаар недатирано издание на „Речник на гръцкия език“ (Thesaurus graecae linguae) от френския печатар и експерт по класически езици Анри Естиен.

За да определи годината на издаване, Порк изследвал подвързващия материал и се натъкнал на фрагменти от много по-древна книга. За това той разказва в статия, публикувана в списание Anglo-Saxon England.

За първи път фрагмент от древна книга, написана на латински, холандските учени открили в подвързия от Новото време още през миналия век. Над някои латински думи със същия шрифт имало надписи на друг език. Но това били единични фрагменти и толкова малки, че дори не можели да идентифицират втория език на текста.

Порк извлякъл от творбата на Естиен 21 фрагмента от древния ръкопис. На тях имало достатъчно текст, за да се определи езикът – староанглийски. Той е използван от жителите на Великобритания през 500 – 1100 г.

Ръкописът се оказал псалтир, написан основно на латински. Но за някои думи неизвестният писар дал варианти на староанглийски. Стилът на шрифта позволява да се датира ръкописът от 1050 г. Авторът на произведението смята, че латинският текст е дублиран на староанглийски, за да могат англичаните да разбират по-добре езика на Католическата църква.

Порк доказал, че „Речник на гръцкия език“ е бил издаден и подвързан в Лайден през 1600 г. Но как може английски пергамент от XI век да попадне в подвързията му? Учените са предложили два варианта.

В средата на XVI век английският парламент приема редица закони, които установяват единна Книга на общите молитви за Англиканската църква. Това е направено за разпространение и укрепване на Англиканската църква. Ръкописите, написани на латински, стават неактуални. Но ревностните британци не могат просто да ги изхвърлят.

В резултат през втората половина на XVI век ръкописите от Англия са транспортирани на континента с цели кораби. Там те са използвани повторно от книговезци и производители на сапун. Напълно възможно е сред тях да се е оказал и ръкописът от XI век.

Но има и втора версия. На 14 октомври 1066 г. последният англосаксонски крал Харолд II Годуинсън загива в битката при Хейстингс, която се оказва решаващият момент от норманското завладяване на Англия. Два дни по-рано той спира норвежката инвазия, но не успява да устои на армията на Уилям Завоевателя.

Уилям не се отличавал с кротък нрав: той планирал да разреди англосаксонската аристокрация, така че да няма хипотетични претенденти за трона от местното благородство.

Затова сестрата на последния крал, принцеса Гунхилд, избягала на континента. Тя живяла в Холандия и починала в Брюж през 1087 г. Известно е, че малко преди смъртта си принцесата дарила своите бижута и псалтир, които е донесла от Англия, на църквата "Свети Донат" в Брюж.

Последното споменаване на тази книга датира от 1561 г. В преброяването на църковните книги ръкописът е обозначен като латински текст с неразбираеми думи, „които тук е невъзможно да бъдат прочетени“. Оттогава древният ръкопис се смятал за изгубен.

Но Порк успява да изясни, че цялата библиотека на църквата „Свети Донат“ е била конфискувана от калвинистите през 1580 г. Книгите, които сметнали за полезни, били изпратени в обществената библиотека, а останалите били продадени. Католическият псалтир, при това снабден с надписи на неразбираем език, едва ли е класифициран като „полезен“. Всичко това придава значителна тежест на предположението на Порк, че намерените фрагменти са донесени на континента от избягалата от Англия принцеса.