В Австрия откриха доказателство за контакти между Римската и империята Хан

По времето, когато земите на съвременна Австрия са били римската провинция Норик, Велс се е наричал Овилава. Това е бил най-големият град в провинцията, разположен на кръстопътя на важни търговски пътища. С отслабването на Рим Овилава губи значението си, в средата на V век е превзета и напълно разрушена от германците от племето херули.

Родината на индоевропейците била между Иран и Турция

Археологическите слоеве във Велс свидетелстват за много интензивна търговия в града: много различни монети, дребни стоки и други признаци на голяма търговска площадка от римско време. Нож с дръжка от слонова кост би се вписал в цялостната картина (този материал често се среща в изделия от Северна Африка), ако не беше странният му надпис.

Първоначално тя е определена като древноперсийска, но не успели да я дешифрират. Сега, повече от 100 години след находката, учени от Свободния университет в Берлин (Германия) успели не само да определят езика на надписа, но и да разчетат текста.

Повече от сто години учените не могли да разберат що за език е това Stadtmuseum Wels

Надписът е направен на харости – писменост най-вероятно с арамейски произход, която е била разпространена в Северна Индия и Централна Азия през III век пр.н.е. - IV век от н.е. Кхароштхи се използвала и на земи, които сега принадлежат на Синдзян-уйгурския автономен регион на Китай.

Става дума за много екзотична писмена система, която съчетава сричкова (когато един символ съответства на сричка) и азбучна (един символ съответства на един звук). В харости някои от символите се четат като срички, други – като звукове, а изписването обикновено е от дясно наляво.

Ножът е датиран от II в. от н.е. Това е време на разцвет не само на Римската империя. На изток приблизително по същото време империята Хан достига върха на своята мощ. А в земите на съвременния Синдзян бил разположен големият търговски град Ния (в онези дни – Дзинцзюе).

Открити са руини от театъра на император Нерон в Рим

Древна Ния стояла в центъра на оазис в южната част на пустинята Такламакан и била важно кръстовище на Великия път на коприната. През 1900 г. археолозите открили повече от сто таблички с надписи на харости в руините на града. В същото време по-голямата част от артефактите на Ния (включително документи) се отнасяли към империята Хан.

Надписът върху ножа, който е дешифриран от немски учени, гласи: „Почетен подарък за господин Тадара“. Изследователите смятат, че предметът е пристигнал във Велс от Ния, въпреки че градовете са били на хиляди километри.

Дървена плоча с надпис на харости, намерена сред руините на Ния Snowyowls / CC BY-SA 3.0

Тази находка е едно от малкото свидетелства за контакт между Римската империя и империята Хан. Знаем, че е имало такива контакти от трудовете на древните историци. Плиний Стари пише в „Естествена история“ за страната, в която се прави коприната. Луций Аней Флор в своята кратка история на Рим съобщава, че посолството на Хан пристигнало в двора на император Октавиан Август, като пътували до Рим четири години. Китайците наричали Рим (и след него – Византия) Дацин (Велика Цин), а римляните наричали империята Хан – Серес (коприна).

Трудно е да се каже кога са установени постоянни морски контакти между Изтока и Запада. Но е известно, че през I век пр.н.е. те вече са съществували: през Червено море и Египет. Птолемеите контролират търговията, докато Рим не прави Египет своя провинция.

Смъртоносното проклятие на Теракотената армия

Колко интензивна е била римско-ханската търговия, не знаем. Има малко споменавания в писмените източници. Но от време на време има археологически свидетелства, че контактите не са прекъсвани. Например в делтата на Меконг вече няколко пъти са намирани древноримски монети, а в териториите, принадлежали на империята Хан през I – II век от н.е., дори рисунки на символи на римските легиони.

Много рядко предмети, свързани с Древен Китай, се срещат в Европа. И досега Велс е най-северозападният римски пазар, където е открито съобщение от империята Хан.