В Шотландия е открит манастир, построен от покръстителя на пиктите

ОЩЕ: Рядък пиктски камък е открит до мястото на известна битка (ВИДЕО)

Археолози от Историческото общество на Лисмор са провеждали шест години разкопки на тръстиково блато до енорийската църква, която е построена на мястото на катедралния хор на манастира от XIII век. В резултат те открили основа и фрагменти от стени на каменна сграда.

Радиовъглеродното датиране установило, че хората са използвали съоръжението през VI – X век. Изследователите смятат, че са открили легендарен манастир, основан от свети Молуаг (някои източници го наричат ​​свети Лугайд), един от първите покръстители на Шотландия.

Молуаг бил от древния улаидски род на ирландското кралство Дал-Арайде. Средновековни източници казват, че той е един от шестимата ирландски свещеници, посочени като покръстители на Великобритания в пророчеството на свети Патрик. Св. Патрик е живял през V век, а Молуаг се родил в началото на VI век.

Обикновено за първи покръстител на Британия се смята Августин Кентърбърийски: през VII век кралят на Кент е кръстен от ръцете му. Но всъщност първите мисионери от Тъмните векове на Острова са били ирландците. Те просто започнали от другата страна – не от континенталната част на Европа, както пратеници на папата, а от Ирландия.

В исторически план първите опити за християнизация започват още по-рано, при римляните. Но тъй като провинцията била отдалечена, мисионерите от Вечния град не бързали да отидат дотам. Когато легионите напуснали Острова, дошлите от континента англи, саксонци и брити сложили край на първата версия за кръщението на Британия.

Втората вълна мисионери идва от съседна Ирландия. В тази страна християнската традиция никога не е била прекъсвана. Може би това се дължи на факта, че племената от континента наистина не са плавали до него.

Бъдещият светец Молуаг събира около себе си 12 последователи и тръгва с тях, за да пренесе вярата на съседния остров. Легендата разказва, че скалата, върху която е стоял Молуаг, се е откъснала от ирландския бряг и той е доплавал до остров Лин ъф Лорн, сега наричан остров Лисмор, в залива Лох Линне.

Този остров е бил най-важното религиозно място за западните пикти. Техните крале били кремирани на древната изкуствена могила на Огнения хълм (Cnoc Aingeil на галски) в Бахуил, близо до мястото, което Молуаг избрал за бъдещия си манастир. Този избор може да изглежда странен, но в действителност не е така.

Ирландските мисионери се научили да подчертават приликите и приемствеността между ранното християнство и езичеството, а не разликите между тях. Процесът на обръщане бил процес на постепенно обучение, а не на открита конфронтация. Следователно историята на ирландското християнизиране на пиктите почти не споменава мъченици.

Освен манастира в Лисмор Молуаг основал още два в земите на пиктите. През Средновековието и трите били преустроени, но останали в лоното на Католическата църква. Самият покръстител доживял до дълбока старост, починал през 592 г. и бил погребан в Шотландия, в един от основаните от него манастири.

Тъй като грамотността не е била силна страна на британците през Тъмните векове, научаваме главно от ирландските хроники какво се е случило на техния остров. Но хрониките не посочват точното местоположение на първия манастир в Лисмор. Затова по-рано се смяташе, че е останал под средновековни сгради.

ОЩЕ: Кои са били келтските жреци друиди?

Преди няколко години обаче археолозите открили погребения от VIII век в близост до катедралата от XIII век. Те стигнали до извода, че средновековните сгради може да не са покрили напълно манастира Молуага. За предварително разузнаване учените използвали лидар, а по-късно, по време на разкопки, открили основата, части от стените и пода на овална сграда с дължина около девет метра. Датировката съвпада със споменаванията на манастира Молуага в ирландски източници.

Също така по време на разкопките изследователите открили значителен брой артефакти, свързани с металургичната индустрия. Според тях обитателите на манастира са се занимавали с обработка на метали както за задоволяване на собствените си нужди, така и за продажба на пиктите.