Как няколко истории за лека нощ се превръщат в книга

„Ставри и Прокопи“ събира различни и забавни разкази, придружени с красиви илюстрации. Как се родиха Ставри и Прокопи и как стигнахте до идеята разказите да се превърнат в книга?

А. Ставри и Прокопи са наши стари познати. Преди около петнадесет-двадесет години, когато Мая и Бела бяха деца, заедно измисляхме истории за лека нощ и главни герои в тях бяха две бездомни кучета. Странните имена бяха харесани от някакви избирателни списъци и вечерно време се забавлявахме с весели истории, които вече не помним. После децата пораснаха, приказките за лека нощ отстъпиха място на други интересни неща и Ставри и Прокопи бяха забравени.

Преди около две години Мая ми предложи да участвам с разказ в сборник, който щеше да бъде издаден в САЩ. Пошегувах се, че ще напиша разказ за Ставри и Прокопи, и идеята ми беше приета. Ставри и Прокопи се завърнаха. Скоро след това ми се прииска да им разкажа друга история за тях. После трета. Първи читатели и критици бяха съпругът и дъщерите ми. Те ме поощриха да продължа, въпреки моята несигурност в качеството на написаното.

М. За мен идеята да направим книга изглеждаше като най-логичната следваща стъпка – независимо дали ще бъде прочетена, най-вече за удоволствие. Разказите ми изглеждаха добри и пълни с моменти, които ми се искаше да нарисувам.

Б. Имам чувството, че стана почти на шега – появиха се дванайсет истории, които се развиват в рамките на една година. След това решихме да направим илюстрации и докато се усетим, се получи цяла книга.

А. Разказите се получиха като приказки за лека нощ за деца, които вече са пораснали. В тях заложих сериозни теми, като за възрастни хора. Главните герои са кучета и ги използвах заради възможността да се погледне на тези теми по друг начин, понякога обратен на нашия, човешкия. Мисля, че е хубаво да намираме начин да погледнем на живота си с чуждите очи. Ако нещо е важно за нас, за друг то може да е незначително. И обратното. Това може да ни спести ненужни драми. И да ни научи да ценим чуждото мнение, колкото и странно да е то понякога. Подходих със закачка към всяка тема, без драматичност. Героите ми не са обременени от общоприетите правила и това им дава възможност да действат според своите представи за добро.

Илюстрациите към текста са направени с интересна техника, комбинираща фотография и илюстрация. Разкажете ни повече за нея.

М. Изборът на тази техника ми изглеждаше логичен. Местата, на които се развива действието, са вдъхновени от истински места, типични градски. Освен възможност за повече работа в екип по забавен проект, в който всички искахме да участваме, това беше и възможност за мен да експериментирам с нов начин на илюстриране. Научих много и ми беше приятно.

Б. Тази техника наистина беше най-логичният избор. Беше чудесно, че успяхме да комбинираме професиите и хобитата си по такъв начин. Част от снимките дойдоха от архива, но се налагаше да се направят и немалко нови. Определено представляваше предизвикателство, но и удоволствие да снимам с конкретна цел и с оглед на това как снимките ще се комбинират с илюстрациите. 

Може да се каже, че тази книга е семеен проект. Как протичаше работата ви? Срещнахте ли някакви трудности докато се сработите?

А. Да, книгата е изцяло семеен проект. Десет от разказите са мои, Мая и Бела написаха по един, които наместих в хронологията. Заедно работихме по цялостната концепция за обединени разкази. Всеки от нас има знания в различни области и събрахме всичко на едно място. За да приведем разказите в подходящ за издаване вид трябваше да научим и нови интересни неща, които излизаха в процес на работа. За мен беше забавно, не е имало никакви трудности.

М. Работата заедно всъщност беше изключително приятна. Единствените конфликти бяха между екипа и материала – много неща правихме за първи път, но подходихме с желание и енергия. Всеки донесе собствения си опит и мнение и направихме проект, от който сме доволни и който бихме искали да покажем.

Б. Трудности в сработването не е имало. Дори бих казала, че работата в екип даде възможност всичко да бъде разгледано от различни гледни точки, което помагаше да стигнем до най-добрия вариант. Свършихме много работа, но всичко е направено с удоволствие.

Главните герои в разказите са животни. Самите вие имате ли домашни любимци и включили ли сте някои от тях в книгата?

Б. Почти всички герои, както животните, така и хората, са базирани на реално съществуващи. Някои са наши приятели и техните домашните любимци. От нашия дом в книгата представяме Силвия – котката, която ни удостоява с величественото си присъствие близо двадесет години. За мен това е откакто се помня. Имали сме и други домашни любимци, но Силвия е единствената константа.

М. Аз смятам, че голяма част от характера на Силвия е пренесен в книгата. Ако можеше да говори, според мен щеше да звучи точно така. Никога не сме имали куче, но сме познавали много от тях. Така че героите – животни водят своето начало от истински такива, всеки с оригиналния си нрав.

А имате ли си любими герои или разкази, които носят по-специално значение за вас?

А. Аз нямам специално отношение към никого от героите. У всеки от тях съм се опитала да неглижирам недостатъците, но без да ги скривам, и съм изнесла напред доброто и симпатичното. Може да се каже, че имам по-специално отношение към разказите, в които използвам северозападен диалект. Това е езикът на моето детство и ми носи хубави спомени. Често този диалект е приравнен с грубост и цинизъм, но аз мисля, че с него може да се опише нещо красиво или да се разкаже весела история.

"Ставри и Прокопи" - истории до контейнера за смет

Ставри и Прокопи са приятели. Те споделят един дом, храната си, премеждия, истории, а понякога и еднакви виждания за света. Имат оживен...

Прочети повече

M. Любимите ми разкази са тези, в които присъстват фантастични и научно-фантастични елементи. Макар че чета различни жанрове, имам специално отношение към фантастиката и магическия реализъм, а те присъстват на места в книгата. Така се случи, че любимите ми илюстрации също са от тези разкази.

Б. Всички разкази и героите в тях са създадени с много любов и не мога да кажа, че някой ми е любим. Естествено, имам известен афинитет към моя разказ – той ми даде възможност да представя място, което ми е много близко до сърцето. Опитала съм се да предам част от спокойствието и красотата му – надявам се и читателят да го усети.

Въпреки избора на герои, споделяте, че за вас темата за бездомните животни не е в основата на книгата. Какво е всъщност посланието, което искахте да предадете чрез нея и чрез тези персонажи?

А. Една от поставените теми е за бездомните животни, но тя си има своята обратна гледна точка – бездомните ми герои са свободни в действията си. Един от тях избира тази свобода и обяснява на хора, че сега животът му ще е нов и интересен. Но хората, уви, не разбират какво им казват животните.

Не искам да се ангажирам с послания и сериозни изводи в книгата. Това са просто забавни приказки на сериозни теми за пораснали деца. Читателят може да се посмее на някои места, а на други да се натъжи за кратко. Иска ми се да се той да се забавлява с тази книга така, както ние, докато я правихме.