X
 
 

Каратеката Ивет Горанова: Голямата ми мечта през тази година е да донеса медал от Олимпиадата

2924 1
Каратеката Ивет Горанова: Голямата ми мечта през тази година е да донеса медал от Олимпиадата
Снимка: actualno.com/ Ангел Атанасов
19-годишната каратека Ивет Горанова бе обявена за „Спортист на годената 2019” в Плевен заедно с друг състезател в бойните спортове – кикбоксьорът Димитър Пенчев. Ивет печели това признание за трета поредна година. Тя се състезава от името на КБИ „Петромакс” с президент сенсей Русалин Русалинов.През миналата година Ивет Горанова спечели златен медал на Европейските игри в Минск, трето място на Европейското първенство в Испания и седем първи места на национални първенства и национални купи. Ето какво разказа тя за себе си и за амбициите си в спорта пред Actualno.com:

Ивет, от кога тренираш карате и защо избра точно този спорт?

Тренирам от 2009 г. Преди това играех народни танци. Започнах да тренирам карате заедно със сестра ми. Стана случайно, но после се оказа, че това е моят спорт. Винаги са ми допадали бойните спортове. Първият ми треньор беше Деница Панталеева от Спортното училище „Георги Бенковски” в Плевен. Сегашните ми треньори са Ангел Ленков и Десислава Лачовска.

Откриваш ли нещо общо между българските народни танци и японското карате?

Определено откривам общо между двете. Българските хора много ми напомнят на играта на татамито. Движението с краката трябва да е бързо и динамично – буквално да танцуваш на татамито

Бойните спортове обикновено са приоритет на мъжете. Това амбицира ли те да докажеш, че в тях си по-добра от „силния пол”?

Мисля, че в последно време жените в спорта са много по-силни от мъжете. Както се доказа в последните състезания – не само в каратето, а във всички бойни спортове жените печелят повече медали. Явно ние сме по-силни духом и имаме по-голям хъс за победа.

Философията на карате-до помага ли ти в живота по някакъв начин?

Помага, разбира се. Учи ме на дисциплина, на упоритост, на постоянство. Постоянството е важно във всяко начинание, без него няма как да успееш.

За 10 години имаш вече над 200 медала от състезания. Кой от тях е най-трудно спечеленият?

Вече спрях да броя медалите, защото наистина станаха много. Най-приятно изживяване за мен бяха Европейските игри в Минск миналата година. След спечелването на златния медал изпитах чувство, каквото никога досега не бях изпитвала. Не по-малко важни за мен бяха и третото място на Световното първенство, което досега е най-големият ми успех, и третото място на Европейското първенство. Всичките ми победи са трудно спечелени. Особено в последните години, откакто се състезавам при жените, защото там конкуренцията е най-голяма – заради предстоящата Олимпиада слаба състезателка няма. Нивото е много високо и във всяка среща трябва да си концентриран 100 процента и никакво подценяване.

Налагало ли се е да прилагаш спортните си умения в „улични” ситуации?

Като по-малка в училище ми се е случвало да се сбия, но вече избягвам такива ситуации, защото са доста опасни. Не се знае какво може да се случи и да попречи на състезателната ми кариера.

Какви са интересите ти извън спорта?

От тренировки нямам време за излишни други неща. Когато съм свободна, обичам да се разхождам и да излизам с приятели. Така разпускам, това е моето забавление. Честно казано, сега е период, в който много ми се живее, излиза ми се вечер с приятели и т.н. Но ако искам да постигна нещо, това трябва да го оставя на заден план. Когато постигна целта си, ще има време за всичко. В последните месеци ходех малко по дискотеки и треньорът ми се скара, защото трябва да съм концентрирана върху подготовката заради Олимпиадата.

От какво друго се лишаваш, за да постигнеш тази цел?

Лишавам се от много неща. Дори това, че спазваме режим и сваляме килограми, за мен е най-голямото лишение. Време за личен живот също нямам достатъчно. Но, както се казва, целта оправдава страданието.

Освен олимпийска титла в Токио, какво друго си пожелаваш за 2020 г.?

Най-вече здраве и да нямам контузии. Всичките ми желания са фокусирани в Олимпиадата и стигат до олимпийски медал.

Родителите ти как приемат как приемат твоя избор? Притесняват ли се преди всяко състезание?

Не се притесняват. Сама взимам решения за всичко. Рядко се допитвам до тях дали са съгласни. Правя това, което искам и което мисля, че е правилно за мен. Те ме подкрепят и са заедно с мен, каквото и да се случи.

Как се виждаш след 10 години?

Сега съм само 19-годишна и мога да се състезавам поне още 10 години. След това – още не съм решила. Може би ще остана в спорта като треньорка. Имам намерение да кандидатствам в Академията на МВР. Все още не съм се концентрирала върху това и съм го оставила на заден план. Като му дойде времето, ще го мисля.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители