Отговорите: С доц. д-р Татяна Буруджиева, Петя Ставрева и доц. д-р Вяра Ангелова (ВИДЕО)

Представяме ви и книгата „Социалистическото радио (1944-1989)“. Защо си струва да говорим за миналото. Отговорите търсим с авторката на книгата доц. д-р Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК.

Не коалиция, а по-скоро плаващо мнозинство в парламента

Онова, което показва парламентът, откакто все пак си избра председател и започна да функционира, е наличие на плаващи мнозинства, смята доц. д-р Татяна Буруджиева. В тях характерното е, че във всички участва ГЕРБ. Предполагам, че и в следващите мнозинства по въпроси от типа на бюджета или пък за въвеждане на еврото, или във връзка с плана за развитие, отново ще видим участието на ГЕРБ в различни мнозинства. Примерно в това мнозинство, което гласува за оръжията за Украйна, я нямаше БСП. Само че очакваме за хартиените бюлетини ГЕРБ и БСП да са заедно, в едно мнозинство. Така че нямаме коалиции в истинския смисъл на думата. Имаме формиращи се мнозинства, което обаче първо според мен не може да се каже, че ще доведе до правителство. Те просто показват, че засега по различните приоритети се формират различни мнозинства, което не дава възможност да твърдим със сигурност как точно би могло да стане едно правителство. По-скоро не виждам засега тази възможност. Ще видим какво ще се случи с първия мандат. Това ще е много показателно. Според мен реализацията или нереализацията на първия мандат ще отговори на въпроса отиваме ли на избори, или не. С втория мандат няма как да стане правителство, защото със сигурност ГЕРБ няма да подкрепят „Продължаваме промяната“ (ПП), ако те бламират тяхното правителство. Което означава, че ПП няма как да състави мнозинство, тъй като е в малцинство заедно с „Демократична България“ и дори към тях да се присъединят по-малки партии. Знаем, че три партии правят мнозинство в тоя парламент, без да могат да направят коалиция. И това е ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“.

Къде ситуира България решението да дадем оръжия на Украйна и вървим ли тихомълком към президентска република ще научите от видеоматериала.

Петя Ставрева бе преизбрана за председател на „Обединени земеделци“

Партия „Обединени земеделци“ имаше конгрес миналата събота, на който за председател беше преизбрана Петя Ставрева. На форума отправихме поглед към бъдещето на модерното земеделско движение в България, каза тя. Над 250 човека участваха в нашия най-висш форум, сред нас имаше 60 кмета и 80 общински съветници от всички региони на страната. Бе приета платформа с актуалните приоритети на земеделското движение. Тя очертава политиките, за които партията ще се бори и ще предложи на българското общество и през институциите, за да станат те реални. Ще цитирам основни елементи от платформата: Много е важно да продължи процеса на децентрализация и развитие на България на регионите в противовес на развитие на България на няколко скорости. Знаем, че има изоставащи региони, имаме няколко центъра и периферия, която е на ръба на фалита. България трябва да се развива хармонично и всеки регион да има шанс за инвестиции и бъдеще за жителите му. Затова ние предлагаме стартиране на регионални програми, които да бъдат финансирани със средства от европейския и националния бюджет.

Ние настояваме за диференцирано ДДС за храните и по-специално 9% ДДС за храните и земеделската продукция.

Друг акцент от нашата платформа е свързан с инвестиции в екологията и създаване на зелени пояси около градовете, защото виждаме, че има сериозен проблем със замърсяването.

Също така настояваме бъдещите програми за развитие на селските райони да бъдат съобразени с дългосрочната стратегия за развитие на земеделието и регионите в България. Предлагаме стартиране на програма „Възраждане на българските села“, която да насочи инвестиции към тях в инфраструктура и създаване на възможности за заетост.

„Обединени земеделци“ първи предложихме на десните сили обединение под формата на евроатлантическа коалиция.

За съжаление разделението надделя и виждаме какъв е резултатът. България избра един силно фрагментиран парламент. Има продължаваща криза на доверие в институциите и в политическата система. Има тежки разделителни линии в българското общество, които крият опасност от овладяване на властта от популистки и тежко зависими формации. А център-дясното, партиите от демократичната общност трябва заедно да направим така, че България да продължи по пътя на реформите.

Защо трябва да има правителство и правилно ли е решението да окажем военна помощ на Украйна, ще научите от видеоматериала.

Книгата "Социалистическото българско радио (1944-1989)"

На 1 ноември беше представена книгата "Социалистическото българско радио (1944-1989)" от доц. д-р Вяра Ангелова, преподавател по журналистика във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". За това изследване са използвани документи от Държавния архив, архива на медията, специализираната периодика и дълбочинни интервюта.

За да се опитаме да разберем процесите, които се случват, включително и в интернет медиите, трябва да познаваме миналото. И това минало до голяма степен е свързано с историята на радиото в България, на българското радио, което по времето на социализма е най-силната и най-разпространена медиа, каза доц. Ангелова. Написването на книгата ми отне приблизително пет години, защото това е трудоемка работа. Благодарна съм на моите студенти, които ми помогнаха в издирването на документи, на издания, защото третият стълб на книгата е специализираната периодика, която по времето на социализма е доста богата. Има много публикации в сферата на радиото в теоретичен план и в актуални събития за тогава. Има тясно специализирани издания, да речем за кореспордентите, за т.нар. „малко радио“, това са радиовъзлите из страната, има брошури, издания, които са достъпни само за служителите в радиото, а не за широката аудитория. Така наречените „за служебно ползване“. В тях се представят съвременните за тогава европейски и световни модели за изграждане на радио.

Модернизацията на радиото е дълъг процес. Самият процес на социализма не е кратък и не можем да го опишем с една дума. В началните периоди радиото е рупор на новата власт, което се отразява и върху общото му звучене – да пропагандира новите идеи за новия строй. Твърде еднопосочно, разбира се и на цената на много компромиси и решения, които са в тъканта на радиозвученето. Като например фактът, че радиото преминава почти изцяло в режим на запис, а не на живо, което е важна характеристика на радиото, бързата реакция. Постепенно нещата се модернизират, което от една страна е свързано и с тази литература, до която журналистите и ръководителите имат достъп. От друга страна самите ръководители започват да имат по-професионален поглед върху това как се прави радио не само в България, но и в чужбина. Не само чувствителност, но и отношение към тази медиа. Те вече не са само тясно партийни пропагандатори. И това е, струва ми се, един от пътищата, по които се европеизира българското радио.

Още – как вместо говорители пред микрофона застават журналисти и за многото лица на цензурата тогава и сега, ще научите от видеоматериала.