Ден след отбелязването на 1 ноември решихме да ви запознаем с едно младо момиче от гр. Кюстендил, за да покажем, че учителската професия далеч не губи своята репутация и все още е предпочитана от младите хора. Румена Никова в момента изучава предучилищна и начално-училищна педагогика в Благоевград. Един ден тя ще поеме по пътя на Росен Мишовски, за когото ви разказахме вчера и ще се впусне смело в предизвикателствата на учителската професия.
Румена, от какви реформи и промени в сферата на образованието има нужда държавата?
За жалост, на днешно време, учителската професия не е една от най-предпочитаните поради икономически и демографски фактори. Все по-малка е раждаемостта в страната, което в един момент доведе до много учители, но малко деца и много от учителите решиха да сменят професията си. Въпреки това, тенденция в последните години е, че учителската професия набира популярност. Търсенето на учители става все по-голямо, поради откриването на нови частни училища и повишаване на заплащането в сектора.
Мисля, че има какво да се промени. Например - да се наблегне на практическата насоченост на изучаваната дисцилина. Да се промени подхода на преподаване - той трябва да бъде по занимателен и интересен за учениците. Трябва да има повече извънкласни занимания, в които учениците да посещават музеи, санаториуми, крепости, географски забележителности, с цел обогатяване на тяхната култура, за да могат да си изградат реален поглед върху бита, географските особености, биологичното разнообразие и историческите факти.
Като бъдещ учител, според теб, запази ли се авторитетът на преподавателите сред учениците през последните години? Какво е отношението им към учителите?
Отношението на учениците към учителите става все по-лошо. Това се дължи най-вече на възпитанието на децата, което понякога липсва, защото родителите в днешно време нямат достатъчно време да обръщат внимание на децата си. Все още има много учители, които всяват респект сред учениците си с по-строг и по-твърд подход на преподаване и норми на дисциплина. Приятелският подход между учител - ученик не винаги допринася за по-голям респект към учителя.
В заключение на разговорите ни с един настоящ и бъдещ будител от Кюстендил, завършваме с пожеланието на Росен Мишовски към Румена и всички негови колеги.
“Пожелавам на всички учители на първо място - здраве, много спокойствие и търпение. Това е необходимо за нашата професия, за да издържим на бързото ежедневие, част от нашата действителност. Такава е тя в България. Нека обичаме все така това, което правим, да се вслушваме повече в мнението на децата и да се надяваме децата да се вслушват и в това, което ние казваме, защото нашата цел е да бъдем техни приятели, да им покажем, че животът е прекрасно нещо, нещо красиво. Важно е да има взаимно уважение от двете страни учител – ученик. В начална възраст е малко по-лесно, в горната - предполагам малко по-трудно, да се осъществи, но не и невъзможно. Разбира се, важно е и какво ние ще поставим като основа, на която да се гради по-късно.
Пожелавам много успехи на всички колеги и се надявам, че все повече млади хора ще открият своето призвание в учителската професия.
Материал на Джулия Андонова
