Старшина на име Дел Сол посрещна четиримата нови членове на екипажа на „Дръзки“ и бързичко ги разведе по местоназначенията им. Дал бе приветстван от главния научен офицер на „Дръзки“ – К’ийнг.
– Сър – отдаде чест Дал.
К’ийнг отвърна на поздрава му с думите:
– Младши мичман Дал, радвам се да се запознаем! Невинаги посрещам лично новоназначените в отдела ми, но току-що излизам от дежурство и реших да те изпратя до дежурния ти пост. Има ли нужда първо да прибереш личните си вещи?
– Не, сър – отвърна Дал.
Ръчният му багаж заедно с тези на останалите, подлежеше на проверка от корабната охрана и щеше да бъде разнесен по каютите на новите космонавти, местоположението на които щеше да бъде ъплоуднато в телефоните им.
К’ийнг сподели:
– Научих, че си прекарал няколко години на Форшан и говориш езика. И четирите диалекта.
– Да, сър.
– Изучавал съм го малко в Академията – К’ийнг си прочисти гърлото. – Аааачка фаахклалхач гкхалал чакалалал.
Дал даде всичко от себе си, за да не направи гримаса. К’ийнг току-що бе опитал да изкаже на третия диалект традиционния за дясноуклонната схизма поздрав „Предлагам ти хляба на живота“, но сричкуването и акцентът му бяха превърнали израза в „Нека заедно насилим тортите“. Като оставим настрана, че би било извънредно необичайно за член на дясноуклонната схизма доброволно да заговори на третия диалект, роден за основателя на лявоуклонната схизма и следователно – традиционно отбягван от десните, взаимното насилване на торти не беше сред утвърдените където и да било на Форшан практики.
– Ааачкла фааачклалхалу аадалалу чкалалал – изрече Дал на третия диалект, отвръщайки с общоприетия традиционен отговор „Ще разчупя хляба на живота с теб“.
К ’ийнг се поинтересува:
– Правилно ли казах поздрава?
– Акцентът ви беше много необичаен, сър – отвърна дипломатично мичманът.
– Несъмнено си прав – съгласи се научният офицер. – В такъв случай ще е най-добре, ако се налагат разговори на форшански, да предавам щафетата в твои ръце.
– Добре, сър.
– Последвай ме, мичман! – нареди К’ийнг и закрачи напред. Дал бе принуден да подтичва, за да не изостава.
Около научния офицер „Дръзки“ беше като кипнал кошер: членове на екипажа и офицери целеустремено се движеха през коридорите, всеки с вид, все едно му е много важно да стигне до крайната си цел. К’ийнг крачеше между тях като кораб, вдигащ вълна пред носа си – щом наближеше, тълпата магически се разделяше пред него, а след отминаването му процепът се затваряше.
– Все едно тук е час пик! – отбеляза Дал, зазяпан в минувачите.
– Както ще забележиш, екипажът ни е доста ефикасен и ефективен – отвърна К’ийнг. – Като флагман на Общовселенското обединение „Дръзки“ внимателно си подбира моряците!
– Не се съмнявам в това, сър – Дал хвърли поглед и през рамо. Зад гърба им членовете на екипажа значително забавяха движението си и зяпаха отминаването на научния офицер и новия моряк. Дал не беше в състояние да прочете израженията на колегите си.
К’ийнг го отвлече от размислите му:
– Научих, че в Академията изрично си пожелал да бъдеш назначен на „Дръзки“.
– Да, сър – съгласи се Дал, съсредоточавайки вниманието си върху висшестоящия офицер. – Вашият отдел се занимава с наистина напредничави разработки. На борда правите толкова изумителни проучвания, че ни е трудно да ги повтаряме в Академията.
– Не искаш да кажеш, надявам се, че според теб тук си вършим през пръсти работата – подчерта К’ийнг. В гласа му се долавяше остър намек.
– Нищо подобно, сър – отвърна Дал. – Репутацията ви на учен е неопетнена! А и знаем, че в този тип дейност, с която се занимава отделът ви, първоначалните условия са едновременно важни и трудни за пресъздаване.
К’ийнг като че ли се поотпусна след тези му думи. Рече:
– Космосът е обширен. Мисията на „Дръзки“ е да го проучва. Голяма част от научните ни занимания тук, на фронтовата линия, се състои от идентифициране, описание и полагане на първоначални хипотези. След това продължаваме нататък и оставяме на тези след нас да довършат труда ни.
– Да, сър – съгласи се Дал. – Именно науката на фронтовата линия ми се нрави. Проучването.
Откъс от „Червеноризци“, Джон Скалзи
