Господ е създал от земята лекарства и благоразумен човек не ще ги пренебрегва!

Господ е създал от земята лекарства

и благоразумен човек не ще ги пренебрегва!

СИРАХ 38:4

 

Въпреки многобройните нападки срещу мен лично и срещу моите съвети от „Здраве от аптеката на Господ“ множеството възторжени писма от здрави и болни, от лекари и практикуващи лечители от страната и чужбина ме под­тикнаха да продължа да предоставям на хората знанията и най-новия си опит от работата с билките в ново, подобрено и разширено издание на книгата.

Във време, когато голяма част от човечеството се отдалечава от приро­досъобразния начин на живот, когато е застрашено от болести, предизвика­ни от погрешна житейска нагласа, е наложително да преоткрием лековити­те билки, които Бог с НЕГОВАТА безпределна доброта ни дарява, откак свят светува. В книгите си пастор Кнайп, неуморно изтъква: „За всяка болка има билка!“ Всеки може да се погрижи за здравето си, стига предвидливо и свое­временно да събира растения и билки от „аптеката на Господ“, да пие чай от тях всекидневно или в рамките на определен курс на лечение, да прилага екс­трактите за разтривки, като компрес или добавка към водата във ваната и т. н. Веднъж решил да прилага лечебните растения, човек трябва да започне с пречистващите кръвта билки като див чесън, коприва, великденче, глухарче и живовляк. Такива курсове на лечение, прилагани точно в съответствие с пре­поръките, никога няма да навредят. Ако обаче не донесат очакваното облекче­ние или ефектът е твърде колеблив, това вероятно се дължи на смущаващи ге­опатични зони в жилището или на работното място. В такъв случай трябва да се обърнем към опитен търсач с багета от леска, за да открием местата без вредни излъчвания.

При сериозно неразположение, висока температура или други ясно изразени болестни симптоми трябва непременно да се обърнем към лекар, който да ус­танови диагнозата и да даде своите препоръки. Протичането на тежко заболя­ване и процесът на оздравяване също трябва да бъдат контролирани от лекар.

Традиционната медицина постепенно започва да се обръща към природолече­нието Ð това пролича на ХХV Международен конгрес за повишаване на професио­налната квалификация, организиран от Федералната лекарска камара на Германия и Австрийската лекарска камара през март 1980 г. в Бадгащайн, провинция Зал­цбург, в който взеха участие около 1500 лекари. Професор д-р Карл Алкен (Универ­ситет на Саарска област, ФРГ) обосновава засиленото отваряне на медицинска­та наука към лечебните сили на природата по следния начин: „След Втората све­товна война лекарите се оказаха на практика безсилни пред туберкулозата или бъбречните болести. Голямата промяна настъпи по-късно с въвеждането на ан­тибиотиците, а днес вече трябва да се справяме с отрицателните последици от понякога прекомерното или погрешно прилагане на същите тези „носители на благодат“. Към това се прибавя и лавинообразното увеличаване на гъбичните заболявания, породени от смущения в нормалното биологично равновесие, прека­лено многото медикаменти и други влияния на околната среда“.

От години следя лекарските симпозиуми и конгреси, чиито резултати се публикуват и във вестниците. Много лекари с чувство за отговорност пре­дупреждават за пристрастяване към хапчетата и напомнят колко опасни мо­гат да бъдат болкоуспокояващите. Безброй хора прибягват до тях без какъв­то и да било лекарски контрол, като нерядко си причиняват тежки уврежда­ния на органите. Така например три работещи независимо една от друга из­следователски групи в Бостън, Бристол и Хелзинки са установили, че някои ле­карства за понижаване на кръвното налягане, приемани продължително, сти­мулират появата на рак на гърдата при жените.

Желанието ми е да запозная страдащите с лечебната сила и въздействието на важните растения, да споделя с тях опита си от последните две години и половина след публикуването на „Здраве от аптеката на Господ“, и да им по­дам ръка, за да оздравеят. Когато човек със собствени сили, по собствена воля и благодарение на божествената помощ на нашите билки, открива пътя за из­лизане от безнадеждното линеене, той се възвисява духовно. Възможността на болния да си възвърне здравето, лично да носи отговорност за него, укрепва човешкото му достойнство и той вече не се чувства в безизходица.

Често ме питат откъде черпя познанията си за билките. Не мога да дам ясен отговор на този въпрос. Като дете прекарвах ваканциите си със семей­ството на един главен лесничей. Там имах възможност да наблюдавам и съпре­живявам взаимовръзките в природата – знания, далеч надхвърлящи моята въз­раст. Така например още в детството си умеех да различавам всяко растение и можех да го назова, но не познавах значението и лечебните му свойства. Май­ка ми, възторжена привърженичка на методите на Кнайп, се стараеше да ни отглежда природосъобразно, без химически влияния.

Две преживявания от моминските ми години са се запечатали дълбоко в съзнанието ми. Една около 40-годишна вдовица, майка на три деца, болна от левкемия, била изписана от болницата като неизлечима. Лекарите й давали още три дни живот. Нейната сестра, загрижена за племенниците си, занесла на една билкарка от околностите на Карлови Вари шишенце с урина на болна­та. Макар да възкликнала уплашено: „Защо идвате чак сега с тази мъртва во­да?!“, жената дала билки, които помогнали. След десет дни направили клинич­ни изследвания на пациентката и не открили и следа от левкемия.

Подобно нещо се случило по същото време с една 38-годишна жена, майка на четири деца. И тук ставало въпрос за левкемия, и тук лекарите не давали ни­какви надежди. Жената се обърнала за съвет към билкарка и получила съответ­ните лекове. Всеки ден си приготвяла няколко кани с билков чай и всеки път, когато минавала покрай тях, отпивала солидна глътка. Ако не ми помогне, със сигурност няма да ми навреди, си казвала тя. Прегледът след десет дни пока­зал, че левкемията е напълно излекувана!

Тези примери говорят колко е важно при заболявания, изглеждащи нелечи­ми, да се пие голямо количество чай през деня. Аз съм твърдо убедена, че бил­ките са в състояние да помогнат дори при злокачествени болести.

Скъпата ми майка почина през 1961 г., по Сретение Господне. Оттогава за­почнах да чувствам, че нещо непреодолимо ме тласка към науката за билките. Трупах опит и полека-лека сигурният ми усет за лековитите билки от апте­ката на Господ се превърна в моя втора природа. Сякаш ме ръководеше някак­ва висша сила, сякаш Божията майка, която помага на всички болни, ми соче­ше пътя. Обземеха ли ме съмнения, неизменно ми помагаха вярата в НЕЯ, сми­рената почит и молитвите пред едно старо, великолепно изображение на Де­ва Мария, което по странен начин стана мое притежание.

Ето защо аз се стремя да насочвам вниманието на хората не само към леко­витите билки и тяхната сила, но и най-вече към всемогъществото на Създа­теля, който приютява в ръцете си нашия живот и определя пътя ни. От НЕ­ГО търсим помощ и утеха, при тежка болест смирено и благоговейно дирим билките от НЕГОВАТА аптека. ТОЙ ни води и дарява, направлява живота ни според СВОЯТА воля!

Накрая ми се ще да подчертая, че всячески съм се постарала да включа в пре­работената книга целия си натрупан междувременно опит и да го понеса така, че да бъде полезен на хората.

Мария Требен

Грискирхен, май, 1980

Откъс от "Здраве от аптеката на Господ" от Мария Требен