X
 
 

Откъс от "Бившият ми и други проклятия" от Ерин Стърлинг

1031
Откъс от "Бившият ми и други проклятия" от Ерин Стърлинг
Снимка: Издателство "Сиела"

Никога не смесвай водката с магия. Виви го знаеше. Не само, че леля ѝ Илейн ѝ го беше повтаряла хиляди пъти, но беше отпечатано на кърпите за бърсане на съдове, на тениските и – иронично – на чашките за шотове в „Нещо проклето“, магазинчето, което леля ѝ въртеше в центъра на Грейвс Глен, щата Джорджия.

Всъщност това би могло да мине за най-близкото до фамилно мото на семейство Джоунс.

Обаче, разсъждаваше Виви, потапяйки се по-дълбоко във ваната, докато отпиваше поредната глътка отвара от водка с боровинки, която братовчедка ѝ Гуин ѝ беше приготвила, би трябвало да се прави изключение за разбити сърца.

А нейното точно в момента беше истински и автентично разбито. На парченца може би. Мънички парченца сърце, които дрънчаха в гърдите ѝ само защото си бе позволила да се захласне по един сладък акцент и чифт много сини очи.

Подсмръкна, щракна отново с пръсти и изпълни въздуха с уханието на одеколона на Рис, нещо цитрусово, пикантно, което така и не успя да определи, но което съвсем ясно се бе отпечатало в съзнанието ѝ, и то до степен, че да може просто да го призове с магия.

Дори сега, потопена в декоративната вана на крачета на Гуин, тя си спомняше как от този аромат свят ѝ се завиваше, щом заровеше лице в гърдите му, и колко топла бе кожата му.

– Виви, не отново! – провикна се Гуин от спалнята. – Получавам главоболие!

Виви се потопи още по-надълбоко във водата, тя се разплиска от двете страни на ваната и почти изгаси една от свещите, които беше наредила по ръба.

Още един от уроците на леля Илейн – най-добрият лек за всичко бяха свещите с вана, но макар че Виви бе сложила много розмарин и цели шепи розови соли във водата и бе запалила на практика всяка свещ, с която Гуин разполагаше, въобще не се чувстваше по-добре.

Въпреки че водката май помагаше, допусна тя и се наведе, за да сръбне отново през яркорозовата сламка.

– Остави ме на мира! – извика, след като пресуши чашата. Гуин надникна през вратата, розовата ѝ коса се люлееше над раменете ѝ.

– Скъпа, обожавам те, но ти излиза с този човек само три месеца.

Гръцки плажове лекуват разбити сърца в "Моето голямо гръцко лято" от Сю Робъртс

Отправяме се на книжно бягство към закътан гръцки остров в дебютния летен роман на британската писателка. В разгара на летния сезон, к...

– Скъсали сме едва от девет часа – каза Виви, но се въздържа да добави, че всъщност изминалото време беше девет часа и трийсет и шест минути, почти трийсет и седем. – Разполагам с още поне петнайсет часа, преди да спра да се цупя. Има си го в наръчника.

Гуин завъртя очи.

– Ето затова ти казвах да не излизаш с вещерски момчета – изтъкна тя. – Особено пък с вещерски момчета Пенхалоу. Тези задници може и да са основали тоя град, но пак си остават шибани вещерски момчета.

– Шибани вещерски момчета – съгласи се Виви и погледна тъжно празната си чаша, а Гуин изчезна обратно в спалнята си.

В сравнение с Гуин Виви беше доста по-нова в цялата тая работа с вещерството. Докато братовчедка ѝ беше расла с леля Илейн, която на воля практикуваше вещерство, майката на Виви, сестрата на Илейн, я бе държала настрани от магията. Едва след като почина и Виви отиде да живее с Илейн и Гуин, тя започна да опознава тази своя страна.

Една от най-известните котки в интернет се появя в илюстрирано издание на български

„Котката на Саймън“ на карикатуриста Саймън Тофийлд ще ви покаже защо животът с котка е ежедневно приключение. Всеки Саймъ...

А това означаваше, че не бе знаела за вещерските момчета и как срещата с някое от тях насред празненството за слънцестоенето в топлата лятна нощ може да се окаже едновременно най-хубавото и най-лошото нещо, което би могло да те сполети.

Виви вдигна ръка, разшава пръсти и след миг мъглив, трептящ образ се издигна от водата.

Лицето беше красиво, добра костна структура, тъмна коса, искрящи очи и похотлива усмивка.

Виви му се намръщи, отново размърда пръсти и предизвика миниатюрна приливна вълна, която се изплиска през ваната, а лицето изчезна сред дъжд от искрици.

Би било много хубаво да може да го изтрие толкова лесно и от паметта си, но дори в окаяното си, просмукано от водка състояние Виви беше наясно, че не бива да се замесва с такъв вид магия.

Още от ЛИТСПОТ:

Откъс от "Мъртви лъвове", Мик Херон

Откъс от "Последните дни на Ханс", Михайло Свидерски

Откъс от "Погрешни стъпки", Катрине Енгберг

Откъс от "Моето голямо гръцко лято" от Сю Робъртс

Откъс от "Олива Денаро"

Откъс от "Лятото на тайните"

Откъс от "Проверка по име" от Алесандро д'Авения

Откъс от "Унищожение", Мишел Уелбек

Откъс от "Кралицата" от Матю Денисън

Откъс от "Морал" от Тадеуш Доленга-Мостович

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com