Откъс от "Тъмно, почти нощ”, Йоанна Батор
Прекъснат сън
Пееше ми Ева и сякаш знаеше колко осквернена се чув¬ствах, когато ме прибираше от кабинета на училищната меди¬цинска сестра, завита в одеяло. Скоро след това вкъщи при-стигна госпожата от социални грижи, изпратена вероятно от притеснената класна, и реши, че тази почти празна стая без пердета и завеси е неуютна. „Oх, тъкмо поръчахме завеси от розов лурекс, с панделки отстрани и с надиплен ламбрекен! С подобни завеси е станала известна принцеса Дейзи, ако не беше тя, лурексът никога нямаше да стане модерен, сигурно сте дочули от някъде?“ Ева така я омота и обърка, че жената пове¬че не се върна, а ние продължавахме да заспиваме срещу голия прозорец, в лишената от украса стая.
Откъс от "Как да бъдеш човек", Шийла Хети
Първа глава ШОЛЕМ РИСУВА Отидохме заедно на брънч. Беше неделя. Аз пристигнах първа, после дойдоха Миша и Марго, а след тях – Ш...
От прозореца се стичаше студена ноемврийска нощ, при¬ближих се, без да паля лампата. Под ябълковото дърво, сред облаците от мъгла, която се спускаше откъм града с такъв за-мах, сякаш се канеше да удави целия град, стоеше някакъв мъж и гледаше в моята посока. Висок и застинал, облечен в черно палто, приличаше на онзи с обецата, когото видях във влака от Вроцлав. Усещах погледа му, но не можех да обхвана лице¬то му. Няма да ме изплашиш! Отворих прозореца и изкрещях във влажната тъмнина, въздухът се завъртя, под ябълката вече нямаше никого. Вглеждах се в градината още няколко минути, но там се появи единствено раираната котка, която ме поглед¬на със златистите си очи, лениво облиза лапата си и изчезна. Може да е била една от онези, чувствителни като сеизмографи котки, които принцеса Дейзи е оставяла тук на стража. Замъкът Кшонж изглеждаше изоставен, но огромният му силует все пак ме успокояваше. Посещението на непознатия и студа, толко¬ва пронизващ, сякаш се бях потопила в ледена вода, изгониха съня ми окончателно. Не съм склонна към халюцинации, не се поддавам на мрачни настроения, защото може да се каже, че живея в мрака всеки ден. Без съмнение имаше някой в гради¬ната ми. И това не беше изтъкано от ектоплазма същество, а човек, който най-вероятно нямаше добри намерения. Знаех, че повече няма да заспя.
Затова си запарих каничка с любимия зелен чай и вклю¬чих компютъра, за да прочета какво се случва на местния ин¬тернет форум след изчезването на Калинка Якубек. В мрежата нощта не беше паднала. Думите, които някога биха потънали в калта, тук заемат формата на нещо устойчиво като фолио и съществуват запечатани в мъртвия си блясък. Отдавна съм се замисляла дали и в какви обстоятелства този зъл зародиш на думите би могъл да се превърне в реално насилие. Кой от интернавтите, скрити зад идиотските псевдоними, би хвърлил първи камъка? Кой от тях би направил това със собствените си ръце, със собственото си тяло спрямо друго тяло? По този на¬чин упражнявам разбирането си. Добре случих. Точно бяха по¬местили нов материал на местния сайт. Тази вечер отново бяха избухнали безредици на улица „Почтова“ в Стари Здрой. Хули¬гани скандирали расизми, чупели прозорци, подпалили контей¬нер за смет и ограбили алкохолен магазин. Казват, че един от тях видял светлокосо дете на прозореца в една стара коопера¬ция, друг – в кола, карана от ром. Интернавтите се нахвърлиха върху информацията като изгладняла глутница върху мърша.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ЛИТСПОТ:
Изкуството срещу войната: Марк Твен и "Военна молитва" (СНИМКИ)
Откъс от "Децата на хълма", Дженифър Макмеън
Откъс от "Терапията", Себастиан Фитцек
Пролетта на емигрантите: Глава 4. Фейсбук – животът на емигрантката Теди
Откъс от "Лечебните адаптогени", Теро Исокаупила и Даниел Раян Бройда
Откъс от "Аделейд", Дженевийв Уилър
Пролетта на емигрантите: Глава 3. "В държавата става нещо"
Откъс от "Чаша, пълна с утеха" от Карън Хокинс
Откъс от "Плодовете зреят нощем", Неда Антонова
Пролетта на емигрантите: Глава 2. Мачлето - премиерът вкарва гол със задник
Редактор:
Евгения Чаушева
Етикети: откъс Издателство Сиела Тъмно почти нощ