До 20 ноември България трябва да въведе в действие новите европейски правила за потребителските кредити по т. н. Директива за потребителските кредити (ЕС) 2023/2225, като срокът за приемането им в националното законодателство вече е изтекъл. Но и без тази директива за всички е ясно, че секторът има нужда от промяна и сегашната регулация трябва да бъде „ремонтирана“ на много нива. С една важна уговорка - регулацията да не премине границата, в която се превръща в свръхрегулация, което, както е известно в този сектор, започва да ограничава легалния бизнес и да храни сивия. Защото нуждата от пари при хората няма да изчезне с приемането на нов закон и ако отговорното кредитиране не вижда бизнес логика в развиването на сегменти от категорията, освободената територия става мигновена плячка на сивия сектор.
Правилната посока: по-строг режим за участниците
Едва ли има някой, който се съмнява, че разумното затягане на регулацията е необходимо. Повишаването на изискването за минимален капитал, което заляга в проектозаконът, е задължителна стъпка, защото поставя ясна бариера за оперирането пред фирми без реален ресурс и без отговорност към клиентите. Именно такива компании формират сивия сектор, а по-високият праг ще ги изтласка от пазара.
В последните години големите компании отстъпваха от сектора на малките кредити, заради липсата на обезпечение на сигурността на тези кредити поради минималната им стойност. Всеки кредит изисква отговорно проследяване и анализ на надеждността и ликвидността на получателя му, все неща, които от своя страна изискват ресурс.Освен това, тези компании покриват сектора с по-рискови потребители (като сезонни работници, еднолични търговци и прочие), които иначе не биха имали достъп до финансиране от легални компании.
Проблемът: легалните компании напускат, мутрите просперират
Така големите и коректни кредитори постепенно се оттеглят от сегмента на заемите, които банките не отпускат. А търсенето в него не изчезва. Хората, които се нуждаят от краткосрочен заем, отиват там, където му го предлагат, често при фирми без прозрачни условия или при лихварите зад тъмните стъкла, които виждаме все по-често в кварталите около нас. Ако регулацията позволи на големите компании да работят и в този сегмент, хората ще изберат тях. Никой не би предпочел да вземе пари от неформални кредитори, когато има легална алтернатива, защото това е не само по-скъпо, но и опасно. ОЩЕ: Новите правила за бързите кредити минаха на първо четене
Защо ГПР не е подходящ ориентир за малките кредити
Годишният процент на разходите е много работещ показател при дългосрочни кредити, но не толкова при краткосрочни заеми. Годишното преизчисляване на разход за няколко седмици дава стойности от стотици проценти, които не казват на потребителя колко реално ще плати.
Хората, които взимат кредити, често пъти не разполагат нито със сложната финансова грамотност да изчисляват сложни лихви и такси, нито с времето за това, и пренебрегват необходимостта от надлежно информиране за точната сума, която трябва да върнат. Това се превръща в предпоставка за злоупотреби, които са не само факт на сегашния сив пазар, но и водят до драстични примери за олихвяване, за които чуваме често. Хората винаги са се интересували от две неща: каква е месечната вноска и каква обща сума трябва да върнат. Промяната в новия проектозакон прави именно това – прави главницата ясна и лесна за изчисление сума. Новите тавани за краткосрочните кредити са – 20% при срок до един месец и 30% при срок до три месеца, ясни и точни стойности, които не могат да бъдат надвишавани. При кредитите с период до една година, но над три месеца, общият разход по кредита (лихви, такси и всички други разходи) не може да надхвърля размера на получената главница. Отново лесна за изчисление механика за кредитополучателя.
СНИМКА: Envato
Оценката на кредитоспособността пази и длъжника
Новата европейска директива изисква по-детайлни проверки на кредитоспособността. Ключов елемент на отговорното кредитиране е проверката дали човек може да върне заема: къде работи, какъв доход получава, има ли осигуровки. Тази проверка не защитава само кредитора. Тя пази и самия кредитополучател, защото го предпазва от заем, който не може да обслужва, и от попадане в дългов капан.
Държавата дава на кредиторите достъп до информацията за задълженията на клиента, но не и до регистъра за заетостта. Това ограничава информираността на отговорните кредитори, затова е от ключово значение държавата да осигури и инструментите за достъпа до тази информация.
Рискът: да отидем по-далеч от европейските правила
Директивата задава рамка, която трябва да бъде въведена. Съществува обаче реален риск националните правила да надхвърлят европейските изисквания. Подобна свръхрегулация ще свие легалния сектор, а прекият ефект ще бъде повече „будки“ на лихвари. Търсенето ще остане и ще захрани именно сивия сектор, срещу който е насочена реформата.
Какво ще подобри средата на микрокредитирането в България
Две са основните промени, които ще изсветлят пазара и ще направят микро кредитирането справедливо и надеждно - затягане на контрола и на режима за участие на пазара и по-голяма яснота за потребителите. Първото опира до по-висок праг на капитала и ясни изисквания към компаниите, които могат да отпускат кредити.
При второто оскъпяването трябва да се определя спрямо главницата, за да може потребителят да вижда ясно размера на вноската и общата сума за връщане. Като прагът от три минимални работни заплати отново оставя възможността за лихварите да се включат с покриване на тази дупка в сегмента на микрокредитирането до 3000- 4000 евро.
Към тях логично се добавя и трето: достъп на легалните кредитори до регистъра за заетостта, за да може оценката на кредитоспособността да бъде пълноценна, както изисква директивата.
