За 24 май: "Господи, колко си хубава!" по Христо Фотев

По случай деня на българската писменост и култура - 24 май, днес в Actualno.com, уважаеми читатели, ще откривате откъс от книга или представяне на произведение. Ще имате възможност да се запознаете и с нови заглавия на български автори. Помислили сме и за най-малките, чиито родители ще могат да им прочетат откъси от произведения и стихотворения за деца. Защото българщината трябва да пребъде! А книгите са най-високата и непреодолима стена от крепостта, която пази човешкия дух.

Христо Константинов Фотев е български поет. Стефан Цанев го определя като автор на "най-чистата поезия в българската литература". Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за "Баладично пътуване", "Лирика", "Сантиментални посвещения" и "Пристанище". Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение "Колко си хубава!...". Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му. Христо Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. Отива си от този свят на 27 юли 2002-а на 68 години.

 

* * *

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

 

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

 

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене - а за себе си,

за дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

за да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

 

Колко си хубава!

Господи,

Колко си истинска.

 

Началото на 24 май поставихме с откъс от "Нестинарка" на Бистра Спасова.

С "Покаяние" на Пейо Яворов продължихме тук!

С "Черната песен" на символиста Димчо Дебелянов се запознайте тук!

Ето я и "Молитвата" на Атанас Далчев!

Йовковата "Албена" не престава да вълнува

"Самодивските скали" на Елин Пелин