Унгария ще отвори досиетата на бившата тайна полиция от периода на комунистическото управление. Това обяви премиерът Петер Мадяр, който посочи 4 ноември като дата за изпълнение на едно от основните предизборни обещания на ръководената от него партия "Тиса". Става дума за архивни документи, свързани с дейността на тайните служби през периода, определян от Мадяр като време на "социалистическата диктатура" в Унгария – от 1945 до 1989 г.
"В изпълнение на едно от ключовите обещания на партия "Тиса" на 4 ноември ще публикуваме досиетата на тайната полиция от периода на социалистическата диктатура", заяви унгарският министър-председател. Мадяр призна, че отварянето на архивите ще засегне болезнено много хора и семейства, но подчерта, че разкриването на историческата истина е необходимо условие за реална политическа промяна.
Fulfilling one of TISZA’s key promises, we will make the secret police files from the socialist dictatorship public on 4 November. This will be a difficult and sensitive issue for many families, but without confronting the past, there can be no genuine political change.
— Magyar Péter (Ne féljetek) (@magyarpeterMP) October 31, 2026
"Това ще бъде труден и чувствителен въпрос за много семейства, но без изправяне пред миналото няма истинска политическа промяна", посочи премиерът.
Още: Виктор Орбан е мафиотски бос, не може да е начело на ООН: Петер Мадяр
Решението засяга един от най-чувствителните въпроси в съвременната унгарска история – достъпът до информация за дейността на комунистическите служби за сигурност, агентурните мрежи и механизмите за политически контрол и репресии. Отварянето на архивите поставя и въпроса за отговорността на сътрудничилите на бившия репресивен апарат, както и за правото на обществото и засегнатите семейства да научат истината за миналото, предава БГНЕС.
България и вечният дебат за отварянето на досиетата
Историята с отварянето на архивите на Държавна сигурност в България започва през 1990 г., но преминава през поредица от неуспешни опити и политически обрати. През август 1990 г. е създадена комисията "Тамбуев", която проверява досиетата на депутатите. През 1992 г. е направен първият опит за лустрация в банковия сектор, но Конституционният съд отменя съответните текстове. През 1994 г. парламентът решава, че документите на ДС не са държавна тайна, но реално отваряне не се слува. През 1997 г. е приет първият закон за достъп до досиетата. Комисията, оглавена от Богомил Бонев, обявява имената на 23 публични личности, но след решение на Конституционния съд от обхвата отпадат т.нар. картотекирани сътрудници. През 2001 г. начело на новата комисия застава Методи Андреев, но през 2002 г. законът е отменен и комисията е закрита. Решаващият пробив идва през декември 2006 г. с приемането на действащия Закон за достъп и разкриване на документите на ДС и разузнавателните служби на БНА. През 2007 г. е създадена Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов.
Снимка: БГНЕС
Не всички досиета обаче са публични, защото законът не предвижда разкриване на информация за всеки гражданин, а проверки на определени категории лица, заемали публични длъжности или извършвали публични дейности. Освен това част от архивите са унищожени или непълни, а за установяване на принадлежност трябва да има документи или регистрационни данни, отговарящи на законовите критерии. Има и изрични законови изключения.
Още: Бивши агенти на ДС може да отговарят за собствения си архив: Комисията скочи срещу закриването си
Сред основните защитници на пълното отваряне на архивите и лустрацията са Георги Тамбуев, Методи Андреев, разследващият журналист Христо Христов, адвокатът Александър Кашъмов, историкът Момчил Методиев и философът Калин Янакиев. Сред политическите застъпници са и Йордан Бакалов и Иво Цанев. Позициите им не са напълно идентични – част от тях настояват преди всичко за прозрачност, а други и за ограничения за заемане на определени публични длъжности от бивши сътрудници. В крайна сметка България приема закон за разкриване на принадлежност, но никога не провежда цялостна лустрация.
