Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

36 дни до Париж 2024: Олимпийският феникс, който възкръсна, за да вземе второ злато от Игрите

21 юни 2024, 07:00 часа • 3684 прочитания

"Дните до Париж 2024" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез любопитни истории отброяваме оставащите дни до Олимпийските игри 2024 в Париж.

 

В историята на Олимпийските игри има много вдъхновяващи истории на спортисти, които са постигнали невероятни успехи чрез своята воля, целеустременост и желание за победа. Има и такива за състезатели, които преодоляват големи трагедии, за да стъпят на световния връх.

Именно една такава история ще ви разкажем днес. Историята на една жена, която преминава през славата и през ужасна трагедия, преди отново да се завърне с фанфари на голямата сцена. Най-младата олимпийска шампионка в спринта на 100 метра, която проправя пътя на дамите в дисциплината, но също така и в цялото олимпийско движение.

Пътят към славата

Бети Робинсън Олимпийски игри в Амстердам

Елизабет Робинсън е родена на 23 август 1911 година в Ривърдейл, Илинойс. Бъдещата звезда учи в гимназия Торнтън, където се слави като много талантливо дете, което се развива еднакво добре в различни направления. Самата тя знае, че е много бърза, но никога не е мислила за състезателна кариера.

Нейният талант в бягането е забелязан от преподавателя ѝ по природни науки Чарлс Прайс, който един ден я вижда да тича, за да хване влак след края на учебните часове. Самият той е бивш атлет, както и треньор на училищния отбор.

Прайс, който в този момент вече е във влака, разбира, че Бети е бърза, но не достатъчно, за да го хване. Той остава изумен, когато младата дама успява да се качи на влака и сяда на седалката до него. Именно в този момент Прайс осъзнава, че ученичката му има специален талант.

Още на следващия ден Прайс решава да тества Робинсън в спринт на 50 метра. След бягането ѝ мнението му се затвърждава – това момиче има вроден талант. Бети веднага се записва в мъжкия отбор на гимназията в Торнтън, тъй като по онова време няма женски тим в школото.

Бети Робинсън смазва конкуренцията

The Day When: Betty Robinson came back from the dead

1931 - Declared dead after a plane crash 1936 - Win gold at the Olympics!

Posted by Eurosport on Saturday, August 6, 2016

След само четири месеца тренировки Бети Робинсън, едва 16-годишна, участва в първото си състезание. На 30 март 1928-ма младата жена завършва втора в спринта на 50 метра на закрито след Хелън Филки, която държи рекорда на 100 метра на Щатите при дамите.

Следващото ѝ състезание е на 2 юни, когато на открито Бети побеждава именитата си съперничка и изравнява световния ѝ рекорд. Именно така тя взима мястото на Филки в олимпийски отбор на САЩ за Игрите в Амстердам през лятото.

Олимпийските игри в Амстердам са исторически, тъй като именно тогава за първи път женската лека атлетика е включена в програмата на надпреварата. Дамите обаче имат право да се състезават само на 100 метра спринт, 800 метра бягане, хвърляне на диск, висок скок и 4х100 метра щафета.

Американката взима злато едва на 16-годишна възраст

Бети Робинсън се представя отлично в квалификациите на 100 спринт и става единствената представителка на САЩ на финала. На следващият ден, когато е последното състезание, тя осъзнава, че е взела със себе си на пистата две леви обувки, вместо чифт. Тогава представител на американски тим тича до хотела, за да ѝ донесе дясната обувка. В крайна сметка това се случва малко преди началото на финалното бягане.

На финала Бети, както и останалите състезателки, са наясно, че в този ден ще бъде написана историята на женския спринт. Още преди началото на бягането обаче две състезателки са дисквалифицирани за фалстарт. В крайна сметка Робинсън печели спринта със световен рекорд – 12.2 секунди, като става първата в историята жена олимпийски шампион на 100 метра спринт. До ден днешен американката е най-младата дама печелила дисциплината. Тя взима отличието десетина дни преди своя 17-ти рожден ден.

Робинсън също така печели и сребърен медал от Игрите в Амстердам със щафетата на САЩ на 4х100 метра, която остава на второ място, зад тима на Канада.

Спринтьорката преживява ужасяващ инцидент

Самолетна катастрофа

След прибирането си в Америка Бети Робинсън вече мисли за Олимпийските игри през 1932 година, които трябва да се проведат в Лос Анджелис. Тя влиза в университета Нортуестърн в Илинойс, където решава да учи физическо възпитание с надеждата, че ще бъде треньор по време на Олимпийските игри в Берлин през 1936-та.

Година преди Игрите в Лос Анджелис Бети Робинсън е фаворит за златото и държи редица световни рекорди. На 28 юни 1931-ва, за да се разсее от усилените тренировки, тя решава да придружи братовчед си, който е пилот, на разходка със самолет.

Мислят я за мъртва

Малко след излитането обаче се появява проблем с двигателя на машината и самолетът се разбива в земята. Свидетели на инцидента тръгват да помагат, но разбират, че двамата пасажери са мъртви. Един от присъстващите дори качва тялото на Бети Робинсън в багажника на колата си и го кара в близката морга.

Именно там патоанатомите разбират, че звездата е все още жива. Тя е в безсъзнание и с ужасяващи контузии на главата и ръцете, а левият ѝ крак е буквално раздробен. В последствие се оказва, че братовчедът на спринтьорката също оцелява след катастрофата, но и той е с много тежки травми.

Бети Робинсън прекарва седем седмици в кома преди да се събуди. Тогава тя научава страшната новина, че никога повече няма да може да се състезава. Младата звезда прекарва шест месеца в инвалидна количка и са ѝ необходими две години рехабилитация и тежки упражнения, за да може отново да ходи нормално.

Самолетната катастрофа променя стила на Робинсън

100 метра спринт Стартова позиция Морис Грийн

Докато трае мъчителната рехабилитация, мечтата ѝ за Игрите в Лос Анджелис се изпарява. Американката обаче е пределно мотивирана да се състезава отново. Лека-полека Робинсън възвръща силата и движението на крака си и започва да тича, но не само като упражнение, а за да се състезава.

Заради многото фрактури и последвали операции на левия ѝ крак Бети вече не може да кляка нормално, което означава, че не може да се състезава в спринта, тъй като няма как да застане на старта. Все пак има начин тя да участва на Олимпийските игри в Берлин през лятото на 1936 година. Робинсън може да се състезава като част от щафетата 4х100 метра, тъй като там не се налага да кляка.

Второто злато на Бети Робинсън

Олимпийски игри в Берлин Олимпийски огън

Тя започва усилени тренировка и в крайна сметка си спечелва правото да бъде част от щафетата на САЩ за Игрите в Берлин. Там тя е в отбор заедно с Хариет Бланд, Анет Роджърс и Хелън Стивънс. Четирите американки се класират за финала. В него тимът на Германия е големият фаворит, след като поставя световен рекорд по време на квалификациите.

Бягането е много оспорвано, като Бети Робинсън е на третата позиция в отбора на САЩ. Тя успява да предаде палката по най-добрия начин, докато при германките се случва нещо неочаквано и те изпускат уреда точно на последното предаване. Тази неточност им коства златния медал, който печели тимът на САЩ.

И така Бети Робинсън печели втория си златен медал от Олимпийски игри в кариерата си – осем години след първия си триумф и 5 след ужасяващата самолетна катастрофа, която преживява. След края на Игрите в Берлин американката слага край на кариерата си на едва 24-годишна възраст. Тя обаче остава свързана със спорта и работи на доброволни начала като съдия, а също така и като един от основните застъпници за бъдещето на жените в спорта.

Бети Робинсън си отиде от този свят на 87-годишна възраст

Олимпийски игри в Атланта Олимпийски огън

През 1977 година Бети Робинсън е приета в „Залата на славата“ на леката атлетика на САЩ. През 1996-та тя носи Олимпийския огън на Игрите в Атланта. Именно това е нейният последен досег с олимпийското движение. Бети Робинсън умира през 1999-та на 87-годишна възраст.

Бети Робинсън завинаги ще остане в историята на Олимпийските игри като първата шампионка в спринта на 100 метра. Но също така ще бъде запомнена и с невероятната си сила на духа, която ѝ помага да „възкръсне“ след самолетната катастрофа, която преживява, и отново да започне да се състезава.

Най-голямото ѝ постижение обаче е това, че тя проправя пътя на жените в олимпийското движение. Тези жени, които това лято ще се състезават за своята родина на Игрите в Париж и сигурно ще са благодарни на дами като Бети Робинсън, които са с основна заслуга те да имат право да се борят за мечтите си.

Автор: Бойко Димитров

ОЩЕ: 43 дни до Париж 2024: Може ли да поделим златния медал? (ВИДЕО)

Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!

*Очаквайте статии от рубриката "Дните до Париж 2024" всеки петък от 07:00 часа в Actualno Sport

--------------------------------- 

За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg

Бойко Димитров
Бойко Димитров Отговорен редактор
Новините днес