"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Кой е най-добрият изпълнител на свободни удари в историята на футбола? Някои ще кажат Дейвид Бекъм. Други – Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Роберто Карлос, Андреа Пирло и още, и още. Истината обаче е съвсем друга. В историята на футбола има един човек, който усвои до съвършенство изпълнението на свободни удари. Неговото име е Антонио Аугусто Рибейро Реис Жуниор. По-младите фенове може и да не го помнят, но по-възрастните със сигурност се сещат за кого става дума.
Жуниньо Пернамбукано и убийственият му фаул
Антонио е роден на 30 януари 1975 година в столицата на бразилския щат Пернамбуко – Ресифе. Като всяко дете в страната той е влюбен във футбола. Още от малък получава прякора Жуниньо, както наричат почти всеки в Бразилия, който има Жуниор в своето име – нещо като умалително. Така се ражда легендата за Жуниньо Пернамбукано. Или на български – Жуниор, роден в щата Пернамбуко.
Жуниньо започва своята кариера в местния Спорт Ресифе. Неговата позиция – офанзивен полузащитник. Още когато е едва 13-годишен, той започва да усъвършенства своята техника за изпълнение на свободен удар. А тя не е никак лесна. Причината е, че Жуниньо удря централно топката без никакъв фалц. По този начин тя не се върти във въздуха, а това я кара да прави непредвидими движения във въздуха – рязко издигане или снижаване, или промяна на траекторията в последния момент.
„Започнах да копирам свободните удари на Марселиньо, който играеше за Коринтианс. Той бе едно от вдъхновенията ми и първият футболист, когото видях да кара топката да танцува във въздуха. Преди него тази техника бе използвана от двукратния световен шампион с Бразилия Диди. След него всички започнаха да копират стила му на изпълнение на фаул“, разказва Жуниньо.
Плеймейкърът се превръща в голяма звезда в Бразилия
Пернамбукано бързо се утвърждава като основен футболист в Спорт Ресифе и една от бъдещите звезди на бразилския футбол. През 1995 година той преминава в местния гранд Васко да Гама. По онова време в тима са легенди от ранга на Ромарио, Едмундо и Жуниньо Паулиста. Въпреки съзвездието от велики играчи, Антонио изпъква. С гранда от Рио де Жанейро той печели два пъти титлата на Бразилия, веднъж Копа Либертадорес, веднъж Копа Меркосур, както и наградата „Сребърна топка“ за 2000 година, която се дава на най-добрия полузащитник в страната през сезона. От 1999-та е част от националния отбор на своята родина.
Така Жуниньо се превръща в един от най-големите любимци на феновете на Васко като получава прякорите „Малкият крал на Сао Жануарио“ (б.а. - стадионът на Васко да Гама) и „Малкият крал на хълма“. Въпреки любовта на привържениците, през 2001-ва Пернамбукано влиза в конфликт с ръководството на клуба и става свободен агент.
Преминаването в Лион
На 1 юли 2001 година Жуниньо за първи път в своята кариера напуска Бразилия, за да играе в Европа. За изненада на специалистите той не подписва с някой от грандовете на Стария континент. Вместо това плеймейкърът облича екипа на френския Лион. В онези години Лион далеч не бе този отбор, който е в момента. Напротив, тимът е един от средняците в Лига 1 като никога в своята история не е печелил титлата на Франция.
На тогавашния „Стад Жерлан“ Жуниньо Пернамбукано затвърждава статута си на световна звезда, а също така доусъвършенства своето изпълнение на фаул. Бразилецът остава в тима до лятото на 2009-та като собственоръчно превръща отбора в истинско страшилище за всички европейски тимове. С Лион кариоката печели 7 поредни титли на Франция, една Купа на страната, както и три Супекупи.
Жуниньо изиграва общо 344 мача за Лион във всички турнири. В тях той бележи точно 100 гола – 44 от които от свободни удари. Феновете на тима все още си спомнят с носталгия головете му срещу Олимпик Марсилия, Байерн Мюнхен и редица други топтимове в Европа и Франция. Приказката на Пернамбукано в Лион обаче приключва след края на сезон 2008/09, когато той решава да поиска договорът му да бъде прекратен по взаимно съгласие.
Жуниньо държи рекорда за най-много отбелязани голове от фаул
След периода си в Лион Жуниньо играе още няколко години като носи екипите на катарския Ал-Гарафа, американския Ню Йорк Ред Булс, както и на Васко да Гама. Именно като играч на бразилския гранд той слага край на кариерата си през лятото на 2014-та.
Жуниньо се оттегля от футбола след общо 629 мача в кариерата си, в които е реализирал 153 попадения. От тях близо половината – 77 са след изпълнение на фаул – рекорд, който остава неподобрен и до днес. За националния отбор на Бразилия офанзивният полузащитник записва 40 двубоя и 6 гола. Той представя родината си на Копа Америка (2001), Купата на конфедерациите (2005) и Световното първенство (2006). Той е част от състава на родината си за Мондиал 2002 и Копа Америка 2004, но за негово огромно съжаление, пропуска и двата турнира заради контузии. Бразилия пък печели и двете надпревари.
Малко след края на кариерата си Жуниньо работи като телевизионен коментатор, а за последно бе спортен директор на Лион. Той бе на поста между 2019-та и 2021-ва. В последните години бразилският маестро е далеч от футбола. Той обаче продължава да държи здраво короната за най-добрия изпълнител на фаулове в историята и ще бъде запомнен като човека, който успя да направи от един обикновен отбор, какъвто бе Лион, истинско страшилище. Дори и за европейските грандове.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: Джентълменът на терена, който изигра над 600 мача без да получи жълт или червен картон
