Енио Мориконе дирижира абсолютната музика и в София

11.12.2013 09:42 92688

Снимка: БГНЕС

10 декември, точно 20.30 часа, светлините в залата угаснаха, диригентската палка замахна и за близо деветте хиляди души в "Арена Армеец" Коледа дойде. Донесе я Маестрото, Маестро Енио Мориконе, който изнесе първия си концерт в нашата столица.

Час и четиридесет и шест минути по-късно шеметно препускане през звуци, емоции и спомени от филмови ленти, сме безмълвни. Дългото ръкопляскане на крака бе нашият жест да изразим благодарността си към Маестрото за тази вечер. Музикантите от Оркестъра на Класик ФМ и хора бяха безупречни. Трудно се описва безпогрешният синхрон на всеки един от близо 200-те български музиканти, наред с бенда от Италия, чиито лъкове, флейти, тромпети, барабани се допълваха и продължаваха в ритъма на мелодиите от филмите "Добрият, лошият и злият" (1966), "Имало едно време в Америка" (1983), "Имало едно време на Запад" (1968), "Малена" (2000)...

Енио Мориконе дирижира не просто един оркестър, той превърна в мелодия усещанията на публиката. Палката на Маестрото беше като вълшебна пръчица, с която италианецът омагьоса атмосферата в зала "Арена Армеец". Композиторът успя да синхронизира всеки отделен звук, за да го превърне в чувствена музика. Тоновете бяха точно премерени, в идеалния си вид, а събрани вкупом организираха съвършен ритъм.

И както самият той ни каза на срещата с медиите преди ден: "Фактът, че аз дирижирам създадената от мен музика, е едно допълнително послание към публиката: Знайте, че музиката е такава, каквато аз я искам". Музиката е не просто такава, каквато Маестрото я иска, тя е такава, каквато ние я почувствахме. Още с първото произведение от концерта хората в залата сякаш затаиха заедно дъх, за да изпитат удоволствието от кулминационния момент в "Недосегаемите" (1987).

Докато слушах се сетих за едно от изреченията на Мориконе, без който киното на 21-ви и част от 20-и век просто нямаше да е същото, колкото и банално да звучи, а именно, че когато пише музика, Мориконе не мисли за персонажите, а за цялата история. Предвид факта, че част от тези, които бяхме в залата са гледали емблематичните "Малена", "Имало едно време в Америка", "Добрият, лошият и злият" – образите изникваха в съзнанието, припомняйки си епизоди с неустоимата Моника Белучи. После пък се появяваха прашни уестърн моменти с легендарните "Лошият" с ангелските очи - Лий Ван Клийф, "Добрият" Блонди - Клинт Истууд и "Злият" Туко - Ели Уалъч.

С Енио Мориконе се затвърди твърдението, че музиката, която той създава, е музика, която ни кара да мечтаем. Тази вечер слушахме и се наслаждавахме на един прекрасен коледен концерт под диригентската палка на 85-годишния Енио Мориконе. Концерт, след който с усмивка на уста може да закрием официално 2013-а година, за да дойде Новата и да не сме пропуснали нищо от старата.

Магията допълни и изключителното сопрано Сузана Ригачи. Ако някой досега се е чудил чий глас стои зад редица композиции на легендарния италиански композитор, и тук е моментът да спомена още веднъж безспорната уестърн класика на Серджо Леоне, то това е именно Сузана Ригачи. Двамата с "кавалджията на света" Теодосий Спасов бяха неотразими в "Боцман". Мелодията на "Сребърната мина" се разнесе със солото на кавала на Спасов.

Още при пристигането си в София Маестрото обяви, че всички композиции ще прозвучат в оригиналния си вид, така както ги е замислял преди години - без режисьорска и друга намеса. Именно с това изречение трябва да отбележа разтърсващата пиеса "Обоят на Гейбриъл" от "Мисията".

Дребен на ръст, но огромен с музикалния си свят, възрастен, но неостаряващ, сякаш скромен, а гостоприемник на цяла мелодична вселена – такъв видяхме Мориконе да си тръгва от сцената и три пъти да се връща за бис. А публиката беше все по-пристрастена към магията, родена от неговата палка.

Хората не бяхме в залата, бяхме отвъд пространство и време, някъде там, където под диригентството на Маестрото, всички ние бяхме музика.

Такъв беше първият концерт на Маестро Енио Мориконе на българска сцена - абсолютна музика, с абсолютни музиканти. След тази вечер заглавието на филма, в който Мориконе ни "вкара" е "Имало едно време в България".

БГНЕС