Има една случка от живота на Моцарт, за която никой не може да каже със сигурност дали е истина или легенда, пише британското издание „Гардиън“ в свой материал за талантливия композитор, от чието рождение днес се навършват 270 години. Към края на живота си композиторът бил попитан от млад студент как да напише симфония. Моцарт отговаря: „Това е трудна и сложна форма. Бих ти предложил първо да напишеш няколко сонати за пиано и може би един-два струнни квартета, преди да започнеш да мислиш за написването на симфония“. „Но господин Моцарт - настоял студентът, - вие сте писали симфонии, когато сте бил много по-млад от мен.“ На което Моцарт отвръща: „Да, но никога не съм питал как“.
Много са митовете около Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791). Дори името, с което го познаваме, не е автентично: той е кръстен Волфганг Теофилус Моцарт – Теофилус е гръцката форма на Готлийб, името на кръстника му, което означава „обичан от Бога“. И въпреки че Моцарт се нарича Волфганг Амаде през целия си живот, той никога не е бил известен приживе с латинизираното „Амадеус“, припомня „Гардиън“.
Още: 270 години Моцарт: Оперната прима Мария Радоева с разказ за концерта в зала "България" (ВИДЕО)
Музиката на Моцарт
Музиката му също се познава частично, тъй като често се изпълнява по-малко от една четвърт от произведенията му. Останалите са почти напълно пренебрегнати.
Моцарт е от композиторите, които творят във всички жанрове. Сред най-разпознаваемите му произведения са „Малка нощна музика“, K525; Симфония №40 в сол минор, K550; и бавната част от Концерт за пиано №21 в до мажор, K467. Буквата „K“, добавена към произведенията, идва от името на музиколога Лудвиг фон Кьохел, който през 1862 г. прави пълен каталог с произведенията на австрийския композитор. Каталожният номер понякога се отбелязва с две букви „KV”, като „V“ идва от немската дума verzeichnis (списък, каталог).
Музиката на Моцарт вдъхновява творците от различни изкуства. Ингмар Бергман и Кенет Брана заснемат свои филмови версии на операта „Вълшебната флейта“, съответно през 1975 г. и 2006 г. Много други режисьори са използвали музиката му във филмите си, включително Луис Бунюел в „Златният век“ и Елем Климов в „Иди и виж“.
Пиесата на Питър Шафър от 1979 г. „Амадеус“, макар и фактологично не напълно точна, представя годините на Моцарт във Виена. Нейният колорит се допълва от включването на широко разпространената през XIX век теза, че музиката му е с божествен произход и представлява гласа на Бога. Пиесата добива световна известност след екранизирането през 1984 г. от Милош Форман. „Амадеус“ получава осем награди „Оскар", включително за най-добър филм.
Лентата вдъхновява австрийския певец Фалко да създаде няколко месеца след премиерата ѝ Rock Me Amadeus – единствената засега немскоезична песен, достигнала върха в класацията на „Билборд“ Хот 100.
По пътя към славата
Моцарт е роден в Залцбург, в семейството на композитор-цигулар в архиепископския двор на града. Леополд Моцарт (1719-1787) е решен да използва таланта на Волфганг, който става очевиден, още когато той е на пет години и композира първите си произведения. От шестгодишна възраст Леополд води своя вундеркинд на дълги турнета из Европа, представяйки го в кралски дворове и академии, където неговата ранна зрялост като композитор и пианист е много ценена. Волфганг попива музиката, която чува по време на пътуванията им, и композира първата си симфония на осемгодишна възраст в Лондон, където се среща с Йохан Кристиан Бах (най-малкият син на Йохан Себастиан), припомня списание „Би Би Си мюзик“.
Моцарт пише първата си опера, „Аполон и Хиацинт“, когато е на 11 години, а година по-късно завършва „Бастиен и Бастиена”, която е зингшпийл (singspiel), т.е. произведение на немски език, което освен пеене включва и театрални диалози. На 17 години Моцарт постъпва на служба при новия архиепископ на Залцбург Йеронимус фон Колоредо, макар че по-късно му е позволено да пътува и на други места – в Париж и Манхайм през 1777-78 г. и в Мюнхен през 1780-81 г.
Още: Защо се смята, че гениалният Моцарт умира в бедност?
В един момент композиторът започва да мрази Залцбург като ограничаващ го, въпреки че именно тук утвърждава стила си. Много от симфониите му са от този период, както и първият му по-значим концерт за пиано, № 9, K271. Петте му концерта за цигулка са композирани между 1773 и 1775 г., а Симфония концертанте за цигулка и виола – едно от първите произведения, в които виолата се използва като солов инструмент – датира от 1779 г.
Моцарт живее в последните години на Просвещението, когато философският рационализъм от началото на 18-и век е оспорен от зараждащия се романтизъм. Композиторът живее и в епоха, когато възникващата буржоазия започва да оспорва аристократичните представи за привилегии и разпуснатост, което се отразява в акцента върху класовия конфликт и различните кодекси на сексуално поведение в по-късните му опери. Либретистът му Лоренцо да Понте например е приятел на Казанова, а игрите на еротична манипулация в „Така правят всички жени“ са повлияни от романа на Шодерло дьо Лакло „Опасни връзки“ от 1782 г.
През 1781 г., малко след премиерата на първата му зряла опера „Идоменей“, Моцарт напуска двора на Колоредо и се установява във Виена като независим композитор, изпълнител и учител, макар че през 1787 г. си осигурява позиция на непълно работно време в императорския двор, където композира предимно танцова музика.
През 1782 г. той се жени за сопраното Констанце Вебер. Въпреки че тезата, че Моцарт е живял в бедност, е силно преувеличена, двойката често е била в затруднено финансово положение, припомня „Гардиън“. Моцарт става масон през 1784 г. и в по-късната си кореспонденция с колегата си масон Михаел фон Пухберг, той многократно моли за финансова помощ.
Още: Колко опери е написал гениалният Моцарт
През последното десетилетие от живота си Моцарт създава поредица от изключителни шедьоври. От Бах и Хендел той се учи как да използва контрапункта, а от Хайдн, с когото се сприятелява, взима пример за най-новите форми в симфоничната и камерната музика. Камерните му творби от този период включват два големи струнни квинтета и „Дивертименто в ми бемол“, K563 - първото важно произведение за струнно трио в музикалната история.
Най-известните му симфонии също датират от 1780-те години, включително кратката „Хафнер“ №35 в ре мажор, K385, и по-обширната „Пражка“ №38, също в ре мажор, K504, която е представена при първото му посещение в Прага през 1787 г. Последните му три симфонии са написани в кратък период от време през лятото на 1788 г. Използването на контрапункт от Моцарт е почти зашеметяващо в Симфония №41 в до мажор, K551, „Юпитер“, най-вече в последната част, която преплита пет теми в един от най-радостните пасажи в целия му симфоничен репертоар, пише „Гардиън“.
Междувременно през 1782 г. зингшпийлът „Отвличане от сарая“, поръчан от императора, се радва на голяма популярност при премиерата си, въпреки че виртуозните пасажи провокират император Йозеф Втори да направи прословутия коментар, че операта има „твърде много ноти“.
В края на 80-те години на XVIII век доминира сътрудничеството на Моцарт с либретиста Лоренцо да Понте по „Сватбата на Фигаро“ (1786), „Дон Жуан“ (1787) и „Така правят всички жени“ (1790). И трите произведения разкриват способността на композитора да съпреживява напълно всеки от героите си, дори в моменти на насилие, морална несигурност или екзистенциална криза.
През 1791 г., последната година от живота си, Моцарт композира два струнни квинтета, единствения си концерт за кларинет и последните си две, много различни опери. „Милосърдието на Тит“ е опера seria, т.е. сериозна, която разглежда моралната отговорност на абсолютната власт. Зингшпийлът „Вълшебната флейта“ е написана като популярна забава, подобна на пантомима, за театър в предградие на Виена, в която се преплитат приказни мотиви и езотерични масонски образи.
При смъртта си Моцарт оставя недовършен своя „Реквием“, поръчан от аристократичен покровител, който вероятно е имал намерение да го представи като свой. Легендата, че Моцарт е повярвал, че го пише за собственото си погребение, дължим на Констанце, чиято достоверност често е била поставяна под съмнение, пише „Би Би Си мюзик“.
Композиторът умира 55 минути след полунощ на 5 декември 1791 г., като в смъртния акт е посочено „остра милиарна треска“, пише Филип Солерс в книгата си „Мистерията Моцарт“, издадена на български през 2003 г. Положен е в ковчега си по масонския ритуал, в черна мантия с качулка. Погребението е третокласно – само за 8 гулдена и 56 кройцера. Така земният път на един от най-големите гении на човечеството приключва след едва 35 години, девет месеца и осем дни. За да започне вечността му.
Източник: БТА
