Под покрива на реставрираната мелница в Балчик, пазеща спомена за механичния ритъм на един свещен ритуал – безкрайното повтаряне, смазващо тонове зърно и превръщащо го в прах за насъщния, ще прозвучи нова музика.
Отвъд стените на мястото, на самия бряг на морето, безкрайната свобода ще съпровожда премиерата на "Изгубените песни на Сизиф" – едно произведение, вдъхновено от мита за царя на древен Коринт, който в годините не престава да отразява гледището за безутешността на съвремието.
Композиторът Петър Керкелов, фотограф: Никола Николов
Композиторът Петър Керкелов търси в музиката онова, което Албер Камю е открил в своя Сизиф – миговете на свобода, кратките интервали на просветление, когато героят се спуска по склона след камъка, преди да поднови безкрайния си труд. "Митовете са вечната книга на човешката душа. В "Изгубените песни на Сизиф" търся техния глас – в стенанията на виолончелото, в сиянието и мрака на пианото и в танца от форми на преходното безсмъртие", казва авторът.
Стефан Хаджиев, фотограф: Eloïse Beaudry
Подзаглавието на творбата – "Балет от форми" – подсказва, че това, което ще бъде представено на публиката, не е очакваният обикновено концерт, а едно сценично преживяване, в което музика, театралност и визуално изкуство се вплитат в единна хореография. Виолончелото на Стефан Хаджиев и пианото на Венета Нейнска ще се срещнат с електронния пулс на самия композитор и с видеодизайна на Петко Танчев, чиито образи превръщат звука в движение и светлина.
Венета Нейнска, личен архив
Самото произведение композиторът конструира като пътешествие през четири измерения, в които се издигат стени от безвремие, земята се тресе под тежестта на населяващите я светове от форми, крилати коне и чудни дървета застават на пътя на вятъра, а между морето и небето се носят пеещи некролози, посветени на метаморфозите, преминаващи през слънчевите врати на фона на сребърен шум. "Произведението няма сюжет в класическия смисъл, а представлява хореография на съществуването, в която всяка част е жест, движение, следа. Сизиф тук вече не е само образ на наказанието, а фигура на непрекъснатото преобразяване – на усилието, което се превръща в танц, на отчаянието, което ражда красота". добавя композиторът.
"Мисля си, че самият Балчик, спускащ се амфитеатрално към най-драматичната, най-дълбоко тихата сцена, която изобщо мога да си представя – синьото Черно море; този град, чиито скали са сякаш оглозгани до бяло от спомена за едно (не)възможно минало, е именно мястото, където следва да прозвучат песните на Сизиф. И това, разбира се, през септември – докато отзвучава лятото." заключва продуцентът на проекта Елисавета Станчева, отправяйки покана към публиката за едно споделено пътуване из фантазните светове на Петър Керкелов.
Световната премиера на "Изгубените песни на Сизиф" ще се състои на 12 септември 2025 г. от 19:00 ч. в Културен център "Мелницата", Балчик.
Входът е свободен, благодарение на това, че проектът на "София Арт Институт" се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".
Вижте повече за събитието тук: https://www.facebook.com/events/10067307733396889/
