България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Петко Стайнов (1896–1977) е българският композитор и пианист, който макар и загубил зрението си в детска възраст, написва едни от най-емблематичните за българската симфонична традиция хорови творби. Ослепял на 11-годишна възраст, Стайнов завършва музикалното си образование в Германия, става председател на Дружеството на българските композитори и директор на Народната опера.
Кратки биографични данни
Роден на 1 декември 1896 г. в Казанлък, Стайнов завършва Института за слепи в София (1915), а по-късно и Дрезденската консерватория (1923). Умира през 1977 г.
Творби
Сюити: "Тракийски танци" (1925); "Приказка" (1930). "Тракийски танци" е първата му голяма партитура след завръщането му от Дрезден, която през 1926 г. е допълнена и с "Мечкарско".
Симфонични поеми: "Легенда" (1927), "Тракия" (1937).
Други оркестрови творби: Симфонично скерцо (1930), концертни увертюри Балкан (1936) и Младежка увертюра (1953).
Симфонии: №1 (1945), №2 (1949).
Песни за смесен хор: "Изгреяло ясно слънце", "Де, бре, Димо", "Пусти, Димо" и др.
Хорови балади: "Тайната на Струма" (1931), "Конници" (1932), "Урвич" (1933), "Сто и двайсет души" (1935), "Момина жалба" (1936), по-късни: "Другарят Антон" (1954), "Кум Герман" (1955).
Обществена дейност
Петко Стайнов е основател и председател на Дружеството "Съвременна музика" (1933–1944), което е предшественик на Съюза на българските композитори.
Директор на Народната опера (1941–1944).
Академик (БАН, 1941); директор на новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (от 1948 до смъртта му).
Съосновател на Националния събор на народното творчество – Копривщица (1965).
Признание и наследство
Емблематични за българската симфонична традиция стават неговите "Тракийски танци" и поемата "Тракия".
Негов паметник-бюст е поставен в Борисовата градина в София.
