"Това, което се случва в момента с „Лукойл“, е тест за способността на София да види ситуацията отвъд опасенията, че рафинерията може да спре да функционира след по-малко от две седмици. Беше очаквано, че САЩ няма да приемат сделка за чуждестранните активи на „Лукойл“ с компания, основана от близък до Путин милиардер, който също е санкциониран и то oт години".
Това коментира в своята рубрика водещия Светослав Иванов по bTV. По думите му реакцията на американското финансово министерство, че кандидат-купувачът е „кремълска марионетка“, не е неочаквана. И София спешно се нуждае от нови идеи, защото времето изтича.
Ето и целия коментар:
Още: Часовникът за "Лукойл" тик-така: Зам.-председателят на ГЕРБ заговори за катастрофа
"Основната цел на Вашингтон чрез тези санкции е да принуди Кремъл да спре военните действия в Украйна и да седне на масата на преговорите за мир. Да, преговорите може да продължат дълго, но идеята е през това време да не се водят военни действия - условие, което очевидно не се приема от Москва.
Това усложнява задачата пред българското правителство. То има икономически опасения и страната ни ще пострада, ако „Лукойл“ затвори врати, но София няма аргументи, които да са съвместими с основната цел на Вашингтон - да принуди Москва да спре войната. Това означава, че е много вероятно след по-малко от две седмици у нас да се сблъскаме с последствията от тези санкции.
В петък вечерта американският президент намекна, че може да направи изключение от санкциите, но само за Унгария. Той аргументира това с факта, че Унгария няма излаз на море и пристанища за алтернативни доставки. Ако изключенията се дават на база география, това прави перспективата за други държави като България значително по-несигурна, защото ние имаме и море, и пристанища.
Най-грешният ход би бил да третираме „Лукойл“ като партиен актив, който може да бъде поставен под контрола на една или друга политическа конюнктура. Рафинерия трябва да бъде управлявана експертно, в синхрон с европейските интереси в бързо променящата се международна атмосфера. Защото като най-голямата рафинерия на Балканите, „Лукойл“ има и регионално значение, което надхвърля българската икономика и българските интереси.
Още: „Лукойл“ не е обувки или минерална вода. Не може да се продаде рафинерия за две седмици
Ситуацията е деликатна и крайно непредсказуема. Германия пое контрола над рафинериите на „Роснефт“ още в първите месеци след началото на войната, но и до днес се въздържа от пълна национализация, за да избегне бъдещи правни претенции след евентуалния ѝ край. Защото всичко се променя бързо - Путин може да седне на преговорната маса, Тръмп може да преразгледа санкциите - всички варианти са възможни и никой в Берлин не си прави илюзиите, че може да се възползва от ситуацията.
България много внимателно трябва да проучи и неуспешния опит на Сърбия да получи отказ от американците за изключение за най-голямата си рафинерия, също руска собственост. Причината е да не вървим по този път и да не си губим времето.
Но най-вече България се нуждае от канал за комуникация с Вашингтон, за дискусия какъв може да е българският принос за прекратяване на войната в Украйна според представата на Тръмп и тази на Европа. Правителството трябва веднага да предложи няколко конкретни мерки пред Вашингтон. Прозрачна експертна схема за управление на рафинерията, без никакви поводи на съмнение за политическа намеса. Гаранции за алтернативни доставки в региона и координиран принос към механизъм за намаляване на приходите, финансиращи военните действия.
Да молим просто за отсрочка не е достатъчно. Тук властовата конструкция се нуждае от малко по-широка визия, която да надхвърля местните боричкания и битки за власт. Защото на фона на тези отношения в света, българските боричкания най-много да ни изпратят в групата на онези, които нямат глас, нищо не зависи, но накрая ще платят сметката. А сметка със сигурност ще има.
Още: Окончателно: Управляващите приеха набързо национализацията на активите на "Лукойл"
