Международни експерти: Пловдив 2019 е изключителен успех, градът е пълен с култура

На срещата, организирана от Фондация „Пловдив 2019“ и “Гьоте институт – България” в зала „2019“, се проведоха серия от публични срещи и презентации, на които бе изложена експертната позиция върху мащабния европейски проект.

Нийл Питърсън заяви, че е присъствал на откриващото събитие и е останал впечатлен от видяното и от факта, че общността е била силно ангажирана с проекта. „Видях огромно участие на общността, като например читалищата, видях и отворената сцена, на която те представяха своя принос към Пловдив – Европейска столица на културата. Останах много приятно изненадан и от интересното взаимодействие с Япония чрез изложбата, в която обикновени хора стояха на главата си. Смятам, че това е един много интересен подход за представяне на модерно изкуство“, заяви Питърсън.

„Тази сутрин имах възможността да разговарям с хора, които отговарят за общностните събития, и научих каква огромна работа са свършили. Последните дни видях няколко прекрасни изложби и виждам, че градът наистина е пълен с култура“, допълни експертът, който понастоящем е и директор на Inside Track - организация, която разработва културни проекти в цяла Европа.

Питърсън бе категоричен, че решението на екипа на Пловдив 2019 да започне анализа на представянето още през тази година е правилно. „Хубаво е да се види кое е минало наистина добре, какво са научили хората и как да запазите най-доброто от този опит, което да остане завинаги, а не само за година“, каза той. Експертът даде пример с Ливърпул от 2008-ма година, където той е отговарял за доброволците и тяхното участие в проекта. „Тези доброволци все още се включват във всякакви инициативи, макар че са минали повече от 10 години и това е прекрасен пример как местните хора продължават да се интересуват от града си, да влагат страст във всичко, свързано с него, и съм сигурен, че подобно нещо може да се случи и тук“, допълни той.

Според него Пловдив трябва да намери начин да използва тази енергия от 2019-та, за да продължи развитието си и в следващите години. „Няколко са градовете, които успяха да продължат тази инициатива – Ливърпул, датския Орхус, холандския Леуварден... Вие също можете да подобрите още повече нещата и в бъдеще да надградите всичко постигнато през тази година. Тъй като няма един утвърден модел на формата Европейска столица на културата, ние всички се учим в движение. Така че този проект се явява като един огромен експеримент – някои неща стават страхотно, други бихте направили по друг начин, ако можехте. Но знанията и опитът, придобити от този експеримент, са може би най-важното нещо от всичко“, категоричен бе Нийл Питърсън. Той допълни, че според него Пловдив има капацитета да се присъедини към градовете, които са продължили това развитие и след края на инициативата. „Виждам воля да се продължи успешното развитие и това е чудесно. Би било глупаво да не се използват натрупаните до момента знания“, обясни Питърсън.

„Изключително важно за цяла днешна Европа е мотото, което вие сте избрали - „Заедно“. Много места на Стария континент в момента страдат от липса на чувство за принадлежност. Често инвестициите в културата са разглеждани като разход, но позитивизмът, доверието и щастието, които тези дейности носят, си струват инвестицията“, категоричен бе британският експерт.

Висока оценка даде и мениджърът на Фондация „Матера 2019” Росела Тарантино. Италианският град е домакин на събитието съвместно с Пловдив. Тя потвърди, че логото „Заедно“ е било плод на доброто сътрудничество между двата града. Тарантино уточни, че Европейската комисия е била впечатлена от това, че Пловдив и Матера са се явили заедно и са осъществили съвместно редица инициативи. Като пример тя посочи, че на откриването в Италия пя Валя Балканска, освен това са имали фестивал на българското кино, който е преминал при огромен успех, изключително добре е бил приет и филмът “Завръщане”, осъществен в рамките на програмата на „Пловдив 2019”. Двата града заедно са организирали градски игри, проекти за дизайн и дейности в квартал „Столипиново“, а в закриващото събитие в Матера на 20 декември ще участват български артисти.

За добрите ефекти от титлата Европейска столица на културата потвърди и Георгия Дьотцер от екипа на град Пафос в Кипър. „Градът се промени към по-добро след домакинството на Европейска столица на културата през 2017-та година. Центърът бе преобразен, имаме 7 нови инфраструктурни обекта за култура. Траен положителен ефект имаше и върху хората. В училищата била реализирана обучителна програма за това какви са ценностите на инициативата „Европейска столица на културата”, надявам се същото да се случи и с Пловдив“, заяви тя.

„Ключово за провеждането на успешна културна столица за мен е ангажирането на цялото общество, на целия град в проекта. Смятам, че в огромната си част това се случи, но както и днес разбрахме от представителите на други успешни столици, реалните оценки могат да бъдат дадени може би след около 10 години, защото промяната е дългосрочна, тя включва промяната в мисленето на хората, а това не става за кратък период“. Това заяви директорът на „Гьоте-институт България“ Марина Лудеман. Тя допълни, че от организацията ще продължават да работят и през следващата година в Пловдив и по-конкретно в „Столипиново“. „За нас е важно не просто да дойдем и после да си отидем, а да продължим своя устойчив ангажимент към културата“, допълни тя. 

В рамките на срещата бяха изнесени и интересни данни от проучване, представени от Снежана Костадинова – ръководител на екип за наблюдение и оценка на дейностите по реализиране на проекта. От презентацията стана ясно, че през последните 4 години на практика в почти всички показатели Пловдив бележи ръст – като се започне от участието в събития на гражданите, през броя нощувки, до общото развитие на Пловдив като туристическа и културна дестинация.

Двудневният форум завърши със закриваща сесия, посветена на предизвикателствата пред България и Италия през следващата година. На нея артистичният директор на фондация „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева“ и мениджърът на Фондация „Матера 2019” Росела Тарантино разискваха пътищата, по които евентуално ще поемат двата града след официалното приключване на тазгодишните събития от календара на Европейска столица на културата.