Лидерът на групата Renew Europe ("Обнови Европа") в Европейския парламент Валери Хайер изпрати писмо до еврокомисаря по бюджета, борбата с измамите и публичната администрация Пьотр Серафин и до комисаря по икономиката, ефективността, прилагането и опростяването Валдис Домбровскис, с което призовава за незабавно спиране на втория транш от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост (653 милиона евро) за България. Писмото е провокирано от ареста на кмета на Варна, Благомир Коцев, от партията "Продължаваме на промяната", а основанието е, че случаят с Коцев е пример за липса на върховенство на правото и закона т.е. на правосъдието.
Присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз през 2007 г. създаде прецедент в историята на европейската интеграция. Само в случая с тези две страни Европейският съюз счете за необходимо да въведе допълнителен Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), чиято задача беше да насърчи новите членове да продължат основните реформи в правосъдната система и борбата с корупцията, а в случая с България - и борбата с организираната престъпност. Същността на МСП бяха периодични доклади, които не само отчитаха състоянието и измерваха напредъка по тези въпроси, но и включваха оценка и очаквания относно следващите стъпки за прилагане на необходимите реформи в тези измерения.
Въпреки че въздействието на МСП върху върховенството на закона в България и Румъния варираше, и в двата случая механизмът беше постепенно премахнат 15 години след създаването му. Твърдеше се обаче, че липсата на вътрешни реформи представлява основна пречка за членството в еврозоната и Шенгенското пространство. Междувременно, след 2010 г., опасенията на ЕС относно върховенството на закона се фокусираха върху Унгария на Виктор Орбан и след това Полша под управлението на "Право и справедливост" (ПиС), маргинализирайки мащаба на структурните проблеми на българската правосъдна система и корупцията. Именно широко разпространената корупция и завладяването на държавата, символизирани от бившия премиер Бойко Борисов и лидера на ДПС Ново начало Делян Пеевски, доведоха до социалните протести през 2020-2021 г. и политическата криза, която продължи до края на 2024 г. Така, въпреки липсата на видими качествени промени в българската правосъдна система и борбата с корупцията, България, заедно с Румъния, се присъедини към Шенгенското пространство. България също ще се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г.
Още: ЕК: България може да загуби пари по ПВУ, но не заради случая с Благомир Коцев
Тревожно писмо
Макар че не е сигурно дали писмото на Валери Хайер ще окаже някакво влияние върху финансирането от ЕС за България, то е значимо по няколко причини. На първо място, това е първият път, когато лидерът на водеща партия в Европейския парламент официално поиска от Европейската комисия да обмисли спиране на финансирането за България поради влошаващото се състояние на демокрацията. Това е възможно и защото през декември 2024 г. двама членове на Движението за права и свободи "Ново начало", чийто лидер Делян Пеевски е обект на санкции от Съединените щати и Обединеното кралство за корупция, бяха изключени от фракцията "Обнови Европа". В момента "Обнови Европа" включва български евродепутати от "Продължаваме промяната" и един депутат от Движението за права и свободи, който остана лоялен към почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
Повече от десетилетие Делян Пеевски е свързван с липсата на развитие на българската политика. Въпреки че неговата партия, ДПС Ново начало формално не е част от правителствената коалиция, неговите 29 депутати осигуряват на правителството стабилно парламентарно мнозинство. Следователно, въпреки че правителствената коалиция се състои от три партии (ГЕРБ, БСП и ИТН), а Росен Желязков е министър-председател, де факто властта в България в момента се държи от Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Освен това, писмото на Хайер въвежда въпроса за върховенството на закона в България в политическия дискурс в Европейския съюз. Като се има предвид, че както Бойко Борисов, така и неговата партия ГЕРБ се радват на безкритична подкрепа от Европейската народна партия (ЕНП), политическата ситуация в България може да принуди ръководството на ЕНП да преосмисли позицията си относно ГЕРБ и правителството на Росен Желязков. Промяна в позицията на ЕНП би била огромен удар по имиджа на Борисов, който от години използва присъствието си сред европейските лидери, за да легитимира предполагаемия си евроатлантизъм. Това е особено вярно, като се има предвид, че Борисов последователно поддържа подкрепата на ръководството на ЕНП на всички избори в България.
Освен това, въпреки че България ще се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г., писмото на Хайер демонстрира не само липсата на какъвто и да е напредък в контекста на очакваната от ЕС съдебна реформа и борба с корупцията, но и умишлените и последователни репресии срещу политически опоненти. Случаят с Благомир Коцев е показателен пример. Обвинителният акт се основаваше на показанията само на едно лице, а последвалите съдилища потвърдиха решението за задържане на Коцев, аргументирайки се, че кметът на Варна може да повлияе на разследването. По този начин настоящите власти изпращат ясен сигнал, че са способни да използват държавните институции, за да се справят с всеки.
Още: EUObserver: България и правосъдието ѝ са следващото главоболие на Европа
Лицето на (без)законието
С формирането на правителството на Росен Желязков през януари 2025 г. тандемът Борисов-Певски си възвърна контрола над българската политика. През юли 2025 г. беше направено правно спорно тълкуване на изменения Закон за съдебната власт, с което (незаконно) се удължи временният мандат на главен прокурор, заеман от Борислав Сарафов, тясно свързан с Делян Пеевски. Процесът на организиране и провеждане на последните парламентарни избори също повдигна въпроси относно тяхната честност. Едва след съдебно решение и повторно преброяване на гласовете, партия "Величие" получи достъп до парламента.
Не по-малко обезпокоителни са констатациите от току-що приключилата мисия на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) в България. Според генералния секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес, състоянието на презрение и неуважение към журналистиката в България от страна на политиците и обществеността е ужасяващо. България също трябва да постигне видим напредък в предотвратяването и преследването на нападения срещу журналисти, справянето с управлението на обществената телевизия БНТ, гарантирането на независимостта на Съвета за електронни медии (СЕМ) и въвеждането на законодателство за защита от съдебни дела, насочени към заглушаване на журналисти (anti-SLAPP) - Още: Международна мисия видя държавно бездействие за защита на журналисти и нарушения по казуса с директора на БНТ
С нарастването на политическите репресии и протестите срещу ареста на Коцев, "Продължаваща промяна" стартира концепция за оказване на натиск върху властите чрез Европейския съюз. Писмото на Валери Хайер има за цел да засили натиска от институциите на ЕС върху правителството на Желязков, като предложи спиране на определени средства. Макар че тази стратегия въвежда въпроса за върховенството на закона в България в политическия дискурс в рамките на ЕС, убеждението, че институциите на ЕС ще могат да повлияят на вътрешнополитическите процеси в страната, трябва да се разглежда с повишено внимание.
Партията "Продължаваме промяната" започна политическа офанзива, насочена не само към възстановяване на подкрепата, отслабена по време на коалицията с ГЕРБ (юни 2023 г. – март 2024 г.), но преди всичко към мобилизиране на обществото пред лицето на по-нататъшни примери за завладяване на държавата от Борисов и Пеевски.
Липсата на върховенство на закона, инструментализирането на правосъдната система и практическият недостатък на борба с корупцията са източникът на постоянната дестабилизация на българската политика. Следователно, натискът както от Европейския съюз, така и от столиците на ЕС, би трябвало да покаже, че споделените стълбове на либералната демокрация са основата, без която е трудно да се изгради общност. Междувременно сигналите от Европейския съюз са, меко казано, двусмислени. Въпреки липсата на напредък в съдебната реформа или борбата с корупцията, България с влизането си в еврозоната става част от ядрото на ЕС, а чадърът на Европейската народна партия (ЕНП) позволява на Борисов и Пеевски да завладеят още повече държавата.
Още: "Няма тема като 6 млрд.": Дончев отрече да има риск за парите по ПВУ заради Коцев
Автор: Спасимир Домарадски, за Instytut Europy Srodkowej. Интересен факт за Домарадски - той е от български произход
