17% от населението на България са под 18-годишна възраст. Макар да не могат да гласуват, децата носят последствията от почти всички политики, предлагани от политическите партии.
Къде са децата в предизборните програми на партиите за изборите на 19 април 2026?
В поредната предизборна кампания от Национална мрежа за децата (НМД) отново анализираме програмите на партиите, които според предварителните резултати имат шанс да станат част от 52-ото Народно събрание. Анализът обхваща както големите теми за лидерството в детските политики, насилие, семейна политика, справяне с детската бедност, така и секторните теми като здравеопазване, образование, социална подкрепа и правосъдие.
Още: Последните социологически данни: Формула "5+2+2" и поне две интриги преди 19 април (ОБЗОР)
Теми, засегнати в програмите на политическите партии
Кой отговаря за детските политики?
ДПС-НН и Прогресивна България залагат на „синхронизиране на системите“ и “интегрирани политики”, но без да дефинират конкретен начин или орган, който да отговаря за прилагането им – разписаните мерки в образованието, здравеопазването и социалната политика остават всяка за себе си, а в част от секторите дори липсват такива, насочени директно към деца (например, социалните услуги в програмата на ПБ). За разлика от 2022 година, от програмата на ГЕРБ-СДС е напълно изчезнала темата за координиращото звено и стратегия за детските политики. Единствената крачка в тази посока е заложена в програмата на ПП-ДБ, където се предвижда въвеждане на интегриран и системен подход чрез обособяване на функциите, свързани с децата и семейството в отделните институции, включително и в ресорните министерства.
Правата на детето липсват от предизборните програми на политическите партии, като единствено изключение прави програмата на ПП-ДБ.
Нито една партия не споменава Националната стратегия за детето, която липсва седма година в противоречие със законодателството на Република България. Децата остават разпокъсани между министерствата на образованието, здравеопазването, труда и социалната политика и правосъдието. Кампанията през 2026 година окончателно потвърждава, че Националната стратегия за детето и координацията на политиките, насочени към детско благосъстояние, остават жертва на дезинформационните кампании през 2019 година и липсата на политическа воля, оставяйки детските политики без ясна цел и посока.
Нито една политическа партия не засяга проблема със събирането на данни за това какво се случва с децата в България, включително данни за насилието над деца и създаване на единна информационна система за деца.
Така нито една партия не отговаря в програмата си за управление на България на въпроса кой е отговорен за детските политики у нас, нито планира създаването на координирана политика за децата.
Още: ЦИК се закани да няма нарушения на изборите: Ще налагат сурови глоби
Подкрепа на семействата
В политическите програми политиката в подкрепа на семействата се вижда предимно през призмата на финансовите стимули – данъчни облекчения, жилищни кредити, социални помощи, като на места започва да прилича на наддаване между различните политически партии – от нулевия данък за “майки с повече от две деца”, предложен от ДПС-НН до рекордните еднократни помощи от 5000 евро на БСП.
Нито една партия не предвижда конкретика в създаването на цялостна политика за подкрепа на семействата – във всички разглеждани програми има ясно разписана цел за подкрепа на семействата с деца, но по подобие на политиката за деца, остава неясно каква е връзката между отделните мерки и кой ще я прилага. Липсата на този цялостен подход оставя следи в предложнеите секторни мерки – така например, в програмата на ПБ децата изцяло липсват от мерките в областта на социалните услуги. ПП-ДБ предвиждат поставянето на семейството и родителите в центъра, но специфично на социалната политика на държавата.
Повечето политически партии залагат мерки за съвместяване на личния и професионалния живот, най-вече през въвеждането на възможност за гъвкаво работно време на родители на малки деца (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС-НН).
Повечето политически партии споменават справянето с бедността като своя цел, но никоя политическа партия не говори изрично за детската бедност през призмата не само на социални помощи, но и на достъп до здравни и образователни услуги. Така политическите партии всъщност не успяват да отговорят на въпроса за справянето с детската бедност, справянето с която разчита единствено на социални трансфери през последните 15 години.
Здравеопазване
През 2026 г. програмите на политическите партии включват повече мерки за превенция. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ предлагат масов неонатален и генетичен скрининг за новородените. Безплатни лекарства предлагат програмите на БСП и ПП-ДБ. ДПС-НН предлагат мерки, специфично насочени към недоносените деца. Темата за патронажната грижа за новородени присъства в програмите на ПП-ДБ (за всяко дете) и ПБ (за семейства в риск). Ранната детска интервенция и скрининга, който да насочва към нея, се появява в програмите на ПП-ДБ.
Националната детска болница се появява в програмите на ПБ и ПП-ДБ. В нито една от тях, обаче, няма ясен отговор на въпроса, който спира създаването на НДБ в последните 7 години – как ще се гарантира качествена, съвременна, високотехнологична детска болница.
За пръв път в програмите на политическите партии ясно се появява темата за детското психично здраве и превенция на зависимостите. За ПП-ДБ пътят е през съвместни програми с училището, за ГЕРБ-СДС – дигитална технология за превенция на зависимости, за ДПС-НН – национални кампании.
Въпреки амбициозните заявки за генетични изследвания и безплатни лекарства обаче, програмите за 2026 г. остават длъжници на темата за кадровото обезпечаване. Макар в повечето програми да са налице мерки, насочени към младите медици, липсват ясно дефинирани мерки за справяне с кадровата криза в педиатрията. Обещанието за „педиатър за всяко дете“ (ПП-ДБ) или „медицинско лице във всяко училище“ (ДПС-НН) е трудно изпълнимо без радикална реформа в специализациите и заплащането на медицинските сестри, където в момента има системен дефицит.
Ранно детско развитие
Липсата на места в яслите и градините остава основна точка на напрежение, като партиите се разделят между подход на държавни инвестиции и подход, включващ публично-частно партньорство. ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС включват в програмите си строителство на нови детски заведения до пълно решаване на проблема с достъпа в големите градове. Програмата на ПП-ДБ изрично настоява за продължаване на финансовите компенсации за родителите на неприети деца и подкрепа на детски кооперативи и корпоративни детски центрове, докато тази на ГЕРБ-СДС се фокусират върху модернизация на съществуващите дворове и кабинети. Програмата на ДПС-НН залага безплатни ясли и градини или равностойни ваучери или компенсации като преходна мярка.
Налице са мерки, насочени към персонала – ГЕРБ-СДС планират повече специалисти за ресурсна, психологическа и логопедична подкрепа в градините и повишаване на възнагражденията на образователните медиатори. Прогресивна България предлага квалификация на учителите за “съвременни иновативни методи”.
Докато фокусът на политическите партии е върху нови сгради и по-високи заплати, остава нерешен фундаменталният въпрос за статута на яслите. В България те все още са по-скоро „здравни“ заведения (към МЗ), отколкото „образователни“ (към МОН). ПП-ДБ и ПБ правят плах опит за интегриране на услугите, но липсва смела политическа заявка за цялостно прехвърляне на яслите към образователната система, Проблемът с големите групи деца се адресира само с обещания за намаляване на съотношението дете-възрастен, без ясен график кога и как ще бъде постигнато това.
Образование
Традиционно, най-много мерки политическите партии предлагат в областта на образованието. Ясно видими са концептуални разлики в образователните политики от различните предизборни програми. Макар повечето политически партии да декларират необходимост от преминаване от зазубряне към развитие на умения, за ГЕРБ-СДС това преминава през въвеждането на нови, “олекотени” учебни програми, а ПП-ДБ – в дефиниране на качество на образованието и оценка на училищата спрямо напредъка на децата. Прогресивна България се съсредоточава върху функционалната грамотност и критичното мислене, без яснота обаче как ще бъдат постигнати те.
ГЕРБ-СДС предлагат трансформиране на ролята на РУО от контролиращ в орган, оказващ методическа подкрепа.
БСП ограничава мерките си в образованието до финансови – увеличаване на дела от БВП за образование и ограничаване на финансирането от държавния бюджет до държавните училища.
Консенсус може да се открие в ангажимента към заплатите на учителите – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ПБ обещават те да останат на нива от 125% от средната работна заплата.
Програмите на политическите партии все още избягват конкретика в темата за десегрегацията на училищата в уязвимите региони. Много от мерките са насочени към „средния“ или „елитния“ ученик, докато подкрепата за децата с езикови бариери или в риск от отпадане остава на ниво „образователни медиатори“ или общо като “мерки за обхващане и задържане на учениците”, без структурна промяна, която да спре възпроизвеждането на неравенствата от образователната система.
Закрила на детето
Притеснително е, че целта за справяне с насилието над деца практически отсъства от програмите на политическите партии. Възможна причина е необходимостта от комплексни и координирани мерки, които секторният подход, предложен от партиите, не позволява. Насилието е разглеждано предимно като „агресия“, а мерките за справяне са фокусирани предимно в създаването на възможности за спорт (ПБ). ДПС-НН предлага сурови наказания в НК за блудство, но в програмата изцяло липсват мерки за предотвратяване на насилие над деца, включително сексуално насилие.
В програмите на всички политически партии липсва темата за системата на закрила на детето. Нито една политическа партия не адресира факта, че работещите на първа линия с деца в риск и деца, жертви на насилие в отделите “Закрила на детето” в системата на АСП работят в условия на свръхнатоварване, ниска квалификация, а повече от половината от тях нямат образование в областта на социалната подкрепа, психология, право или други.
Темата за безопасността на децата онлайн също остава без комплексен подход. Налице са заложена подкрепа за развитието на дигитална грамотност (ПБ, ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС) и наказания за сексуална принуда в киберпространството (ДПС-НН) и осигуряване на финансиране за дейностите за безопасен интернет (ПП-ДБ). Нито една от тези мерки, обаче, не е достатъчна, за да осигури безопасността на децата онлайн.
Правосъдие за деца
От програмите на политическите партии като цяло липсват едни от най-страдащите деца – децата в конфликт със закона и децата със зависимости. Единственото изключение е програмата на ПП-ДБ, която предвижда осъществяване на реформа на системата на детско правосъдие, насочено към превенция, осигуряване на ефективна защита и хуманни корективни мерки. Останалите партии или напълно игнорират децата в конфликт със закона, или ги разглеждат през призмата на Наказателния кодекс, като например предложенията на ДПС-НН за по-тежки наказания за блудство, които засягат и непълнолетни.
Спорт, култура и свободно време
Партиите виждат мерките, отнасящи се до спорт, култура и свободно време предимно като национални програми. Интересно е да се отбележи, че в програмата на ПП-ДБ е налице практически политика в подкрепа на младежта, но тя е изцяло под темата за спорта.
Насърчаването на детското участие не е част от нито една предизборна програма. Въпреки, че програмите на някои от политическите партии включват насърчаване на училищните съвети (ПП-ДБ, ПБ) , развитие на гражданска, медийна и дигитална грамотност (ПБ), децата са разглеждани като по-скоро като обекти на ограмотяване и бъдещи, а не сегашни граждани. При ГЕРБ-СДС, ДПС-НН и БСП темата практически отсъства. Така детското участие остава в сферата на пожеланията и е ограничено предимно до училищното самоуправление. Голямата политическа сцена все още остава затворена за гласа на 17-те процента от населението, които не са гласоподаватели, но са най-силно засегнати от решенията на Народното събрание.
Ден преди деня за размисъл и парламентарните избори на 19 април се обръщаме към кандидатите за народни представители в 52-ото Народно събрание с призив да станат Защитник на децата, като подпишат онлайн Декларацията на Национална мрежа за децата.
С подписването ѝ те поемат ангажимент да работят последователно за ключови политики в подкрепа на децата и семействата в България:
- преодоляване на детската бедност и неравенствата
- достъп до качествено здравеопазване и образование
- щадящо правосъдие за деца и превенция на детската криминализация
- ефективна превенция и реакция при насилие над деца
- активен диалог с гражданското общество и участие на децата и младежите
Децата не гласуват, но решенията на политиците определят тяхното бъдеще. Затова призоваваме кандидатите да заявят своя ангажимент и да поставят правата и благосъстоянието на децата сред своите приоритети.
За Национална мрежа за децата
Национална мрежа за децата е най-голямото у нас обединение на над 140 граждански организации и активисти, които работят в полза на децата в България. Повече от 150 хиляди български деца и над 20 хиляди семейства годишно получават подкрепа от нашите организации и професионалисти.
