Финален етап на процедурата за избор на нов шеф на Комисията за защита на конкуренцията. Парламентът решава кой да оглави регулатора, пише БНТ. За поста се борят номинираният от БСП-Обединена левица Росен Карадимов и кандидатът на ПП-ДБ Иван Стойнев. Карадимов е бивш служебен министър на иновациите в кабинета "Главчев". Понастоящем е председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие.
Кой ще застане начело на КЗК?
Иван Стойнев е преподавател по конкурентно право и право на Европейския съюз в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преди това е преподавал в университети във Франция. През март Карадимов и Стойнев представиха своите визии за развитието на КЗК пред депутатите в парламентарната икономическа комисия. Според Стойнев трябва да се увеличи превантивният контрол на комисията, както и административният капацитет.
Според Карадимов държавата трябва да се намесва с пазарни механизми в икономиката, което включва и регулиране на цените.
Новият председател на Комисията ще замени на поста дългогодишния шеф на регулатора Юлия Ненкова.
Припомняме, че Росен Карадимов и доц. Иван Стойнев представиха вижданията си за развитие и подобряване на работата на Комисията за защита на конкурнецията по време на изслушването си пред ресорната парламентарнна комисия. Карадимов беше издигнат от "БСП - обедиснена левица", като за него има недоволство от страна на "ДПС - Доган и ПП-ДБ, които обвързват кандидатурата му със санкционирания от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. Междувременно от ПП-ДБ издигнаха доц. Стойнев.
Доц. Стойнев иска трансформация на КЗК
Доц. Иван Стойнев заяви, че идеята му е да трансформира КЗК в един модерен, силен и проактивен орган, който да отговаря на предизвикателството на новото десетилетие. Според него са нужни проактивни действия от страна на регулатора. "Трябва да отбележми, че е необходимо много по-активно взаимодействие с други органи и институции срещу тези инфлационни злоупотреби. Ще инициираме създаването на един координационен механизъм за различните институции, които са отговорни за следенето на инфлационните процеси", заяви още доц. Стойнев. Той предлага нов модел на взаимодействие между КЗК и държавните органи, които правят икономическата политика.
Карадимов: КЗК е колективен орган и не се занимава с обществени поръчки
Росен Карадимов започна с това, че не е нормално председател на Комисията за защита на конкуренцията да се избира без конкуренция и в тази връзка благодари доц. Иван Стойнев. "Фавозиризирането на председателя на КЗК демонстрира тежко неразбиране за механизмите и начина на функциониране на регулатора и е обидно за бъдещите комисари. КЗК е колективен орган", заяви още Карадимов. Той заяви, че ще направи промени в устройствения правилник на регулатора, за да бъде гарантиран колективният характер на вземането на решенията.
Той обърна внимание на превантивната функция на КЗК и засилване на прозрачността и обществения контрол върху работата на комисията, като за целта той предлага да има обществен съвет към органа. Карадимов смята, че първо трябва да се дефинират определени стоки или услуги, които са най-рискови, да се идентифицират участниците в пазара и да се проведе среща с тях и ясно предупреждение, че пазарното повеадение на всеки един от тях след въвеждане на еврото, ще бъде внимателно и следено от регулатора. Той заговори за таван на цените, но при съгласие между регулатора и бизнеса.
"Комисията нито разпределя, нито навигира, нито определя 30 млрд. лв. обществени поръчки", обърна се Росен Карадимов към Кирил Петков, който твърди, че има 30 млрд. лв. ресурс за обществени поръчки, а 91% от преписките в КЗК за процедури за обжалване именно на тези поръчки.
