По-малко от четири месеца след като парламентът закри Комисията за противодействие на корупцията, депутатите вече подготвят нейното възстановяване, този път под натиска на сроковете по Плана за възстановяване и устойчивост и риска България да загуби над 250 млн. евро европейски средства.
На извънредно заседание временната комисия по конституционни и правни въпроси прие на първо четене новия Закон за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. Законопроектът беше внесен още в първия ден на 52-рото Народно събрание от служебния кабинет на Андрей Гюров.
Обратът при ГЕРБ
Текстовете минаха с подкрепата на "Прогресивна България", ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България". "Против" гласуваха депутатите от "ДПС-Ново начало", а "Възраждане" не участва в гласуването.
Така се стигна до пореден политически обрат около антикорупционния орган. Само преди няколко месеца именно ГЕРБ, заедно с "ДПС-Ново начало", БСП и ИТН, закриха КПК чрез промени в Закона за Сметната палата. Тогава управляващите обясняваха, че борбата с корупцията не се нуждае от специализиран орган с разследващи функции. Още: Предпоследната крачка: ГЕРБ, ДПС, ИТН и БСП закриват набързо антикорупционната комисия
Сега обаче партията на Бойко Борисов отново подкрепя създаването на комисията.
Рая Назарян от ГЕРБ заяви, че законопроектът не е нещо ново и напомни, че още през 2023 г. партията е подкрепяла подобна конструкция на антикорупционен орган. Тя не коментира защо ГЕРБ първо подкрепи закриването на комисията, а сега отново застава зад възстановяването ѝ.
Парите от Европа
Причината за спешното придвижване на закона е свързана с европейското финансиране. От Министерството на правосъдието предупредиха депутатите, че България трябва да приеме окончателно закона до края на май, а до 5 юни той трябва да бъде обнародван в "Държавен вестник". В противен случай страната рискува да загуби или да връща стотици милиони евро по ПВУ.
По информация на правосъдното министерство под риск са общо около 401 млн. евро - 258 млн. евро заради липсата на политически независима антикорупционна комисия и проблемите около механизма за разследване на главния прокурор, както и още 143 млн. евро заради самото закриване на КПК.
Председателят на временната правна комисия Янка Тянкова от "Прогресивна България" заяви, че заседанието е свикано по спешност именно за да бъдат спасени средствата по ПВУ. Тя даде заявка, че парламентът ще работи и извънредно, ако се наложи. Още: Залог за милиони: Държавата съживява антикорупционната комисия, за да отпуши парите от Европа
Новият модел на комисията предвижда тя да бъде съставена от петима членове с петгодишен мандат без право на преизбиране. Един член ще бъде излъчван от парламента, един от президента, по един - от общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а петият - от Висшия адвокатски съвет.
Председателят на комисията няма да бъде постоянен, а ще се определя чрез жребий на ротационен принцип за срок от една година.
За разлика от стария модел, при който всички членове се избираха от парламента, сега идеята е да се намали политическото влияние върху органа.
Комисията ще може да функционира дори при непълен състав - достатъчно е да бъдат избрани поне трима членове.
В закона е записано, че новата КПК ще разполага както с оперативно-издирвателни, така и с разследващи правомощия. Тя ще проверява декларации за имущество и конфликт на интереси, ще събира информация за корупционни престъпления и ще може да извършва разследвания чрез специално назначени разследващи инспектори. Още: Депутатите освободиха председателя на закритата антикорупционна комисия
Предвидено е още комисията да има право да обжалва прокурорски откази за образуване на досъдебни производства, както и да има задължителен съдебен контрол върху прекратяването или спирането на дела, водени от нейни служители.
Дебатът
Именно разследващите функции предизвикаха най-сериозния спор в комисията.
Надежда Йорданова от "Демократична България" заяви, че подкрепя новия модел за избор на членовете, но не и комисията да има разследващи правомощия.
"В предходното Народно събрание ние подкрепихме закриването на комисията, защото тя се беше изродила в бухалка", каза Йорданова.
От Министерството на правосъдието обаче бяха категорични, че без разследващи функции Европейската комисия няма да признае реформата за изпълнена. "Това е изключителна червена линия по отношение на този законопроект", заяви директорът на дирекция "Съвет по законодателство" Любомир Талев.
Стою Стоев от ПП коментира, че новият парламент трябва да създаде такъв антикорупционен орган, "чиято работа да не зависи от това кой го ръководи".
Петър Петров от проруската партия "Възраждане" изрази съмнение, че новата комисия ще бъде по-независима от предишната и предупреди, че липсват достатъчно гаранции за реална борба с корупцията по високите етажи на властта.
От "ДПС-Ново начало" не аргументираха отрицателния си вот, въпреки че именно лидерът на партията Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания, беше сред най-активните поддръжници на закриването на стария антикорупционен орган.
В края на дебата стана ясно, че управляващите планират максимално бързо придвижване на закона, така че още през следващите дни текстовете да влязат в пленарната зала.
