На 14 април приключи общественото обсъждане на проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, публикуван от Министерството на правосъдието в мандата на служебния министър Андрей Янкулов. Целта е да се изпълнят ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Става дума за две етапни цели, които Европейската комисия счита за неизпълнени - № 218 от реформа C10.R2. „Антикорупция“ и № 220.
Какво опитва да изпълни България с проектозакона?
Етапна цел 218 от Плана за възстановяване предвижда приемането на „законодателни изменения, които да реформират съществуващата Комисия за борба с корупцията и отнемането на незаконно придобитото имущество чрез предвиждане на създаването на политически […] независим орган за борба с корупцията“.
Още: Важна стъпка за ПВУ: Факт са новите антикорупционни правила за публичните предприятия
Измененията предвиждат, че "управлението на органа за борба с корупцията се назначава в рамките на прозрачен процес, гарантиращ политическа независимост", че ще се "сезира Органът за отнемане на незаконно придобитото имущество в случаи на значителни несъответствия в имуществото или конфликт на интереси“ и че "ще участва в извършването на проверка за почтеност, ще си сътрудничи тясно с Европейската прокуратура“.
В рамките на етапна цел 220 се изисква изпълнение на вече приетото законодателство за постигане на пълна оперативност на органа за борба с корупцията.
Забавени плащания и недоволство от Европейската комисия
Към настоящия момент Европейската комисия не приема, че този етап е изпълнен в задоволителна степен, както и не отчита съществен напредък към постигането на общата цел на реформата. Българската държава не е успяла да докаже, че предложените до настоящия момент изменения в действащото антикорупционно законодателство предвиждат създаването на политически независим орган за борба с корупцията и че ръководството му се назначава в рамките на прозрачен процес, гарантиращ политическа независимост - с оглед и на премахване на квалифицираното мнозинство за неговия избор от две трети от всички народни представители.
Изпълнението и на двете мерки е изключително забавено, като за етапна цел 218 в рамките на второто искане за плащане срокът е бил 31 декември 2022 г., а за етапна цел 220 – 30 юни 2023 г. Поради тези причини заради етапна цел 218 е спряно плащане от 214 544 232 евро, а заради цел 220 - 43 684 713 евро, т.е. общо над 258 млн. евро от ЕС.
В крайна сметка ЕК е определила 6-месечен период, считано от октомври 2025 г., за цялостно изпълнение на двете цели – 218 и 220, с оглед на цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и на третото плащане по ПВУ.
Снимка: Getty Images
От 2023 г. до настоящия момент се случиха две основни концептуално противоположни законодателни реформи в областта на борбата с корупцията, припомнят вносителите на проектозакона. В края на 2023 г. беше създадена самостоятелна Комисия за противодействие на корупцията (КПК) със Закона за противодействие на корупцията (отм., ДВ, бр. 16 от 2026 г.). В началото на 2026 г. същата беше закрита и функциите ѝ бяха разделени между Националната следствена служба, Министерството на вътрешните работи и Сметната палата: ГЕРБ и ДПС окончателно закриха антикорупционната комисия.
И двете реформи обаче не изпълняват поетите ангажименти в НПВУ, посочват от Министерството на правосъдието. Така основната цел на предлагания законопроект е "създаването на ефективен орган за борба с корупцията". Това е необходимо "както с оглед на неговата обществена необходимост, така и с оглед изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост", допълват от ведомството.
Нова Комисия за противодействие на корупцията
Новият антикорупционен орган "следва да съсредоточи в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления", пише в законопроекта. Това означава, че в него трябва да се концентрират анализаторски, оперативен и разследващ потенциал. Предлага се тези функции да се съсредоточат в една нова Комисия за противодействие на корупцията.
Основните направления на работа на новата структура ще бъдат основно четири:
Първото направление е свързано с провеждането на политика по превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информация за националните антикорупционни политики и мерки, разработване и предлагане на мерки за превенция и противодействие на корупцията и координация на прилагането им.
Второто основно направление е разкриването и разследването на престъпленията по различни членове от Наказателния кодекс (чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от НК, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лица, заемащи публични длъжности, изрично посочени в чл. 5, ал. 1 от законопроекта).
Това е точно като при отменения Закон за противодействие на корупцията (ДВ, бр.16 от 10.02.2026) - там приложение намираха същите разпоредби на Наказателния кодекс. Законодателят беше разширил кръга на тези престъпления относно гражданско-правното понятие за корупция, като добавяше именно и "всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе".
Третото основно направление е проверката на декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, чрез извършване на професионален и задълбочен специализиран анализ и съпоставяне на данни от различни независими източници.
Още: АКФ с много критики към антикорупционното законодателство на управляващите
Четвъртото основно направление е дейността по установяване на конфликт на интереси от лица, заемащи публични длъжности, чрез проверка на получени сигнали и информация за такъв конфликт.
Дейността по разследване е концентрирана върху тези престъпления, които в наказателноправната теория и практика се характеризират като корупционни - длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, включително посредничество към подкуп, търговия с влияние, както и такива, свързани с тях, като изпиране на пари, отделни престъпления против финансовата и данъчната система, документни престъпления.
За изпълнение на дейностите по разкриване и разследване органите на Комисията следва да разполагат с необходимите оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Първите ще се осъществяват от служителите, натоварени с тази дейност и притежаващи съответния статут, които отговарят на заложени завишени изисквания. Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва, когато за някое от високопоставените лица е получена информация за споменатите вече корупционни престъпления, по искане на органите на досъдебното производство и на съда или при констатирано несъответствие между декларираното и реално установеното имуществено състояние, дължащо се на извършено престъпление. В други случаи действия ще настъпят и когато в производството по установяване на конфликт на интереси се установят данни за извършено престъпление.
Разследването ще се осъществява от служители на Комисията, назначени на длъжност „разследващи инспектори”. Те ще са разследващи органи по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), подобно на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори. Дейността им ще се извършва при условията и по реда на НПК, пише в законопроекта.
Снимка: БГНЕС
За осигуряване на тяхната независимост и самостоятелност са установени няколко гаранции. Предвижда се служебните им правоотношения да възникват, съответно да се прекратяват, не от председателя на Комисията, а с решение на цялата Комисия като колективен орган. На разследващите инспектори няма да може да се възлагат други дейности извън тази по разследване на престъпления. При осъществяване на правомощията си, те вземат решения "по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона".
"Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването", пише в проекта.
Предвижда се на длъжност „разследващи инспектори” да се назначават юристи с най-малко 5 години юридически стаж. Назначаването им, както и това на служителите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, ще се провежда след конкурс и успешно премината проверка за почтеност.
Всъщност в Закона за сметната палата оперативно-издирвателната дейност, по повод данни за прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности, вече не е обект на дейност от Сметната палата, а от МВР. С параграф 40 от Закона за изменение и допълнение на Закона за сметната палата се променя чл. 194 от НПК, като в ал. 1 се създава нова точка 2а, с която престъпленията по чл. 68 от Закона за сметната палата - за лицата, заемащи публична длъжност - се разследват от следователи. Със законопроекта на правосъдното министерство обаче за разследване на корупционните престъпления по високите етажи на властта се връща КПК: Ветингът в действащото законодателство. Превантивен и контролен ветинг.
Дейностите по проверка на декларациите за имущество и интереси и установяване на конфликт на интереси ще се осъществяват от държавни служители със статут по Закона за държавния служител, пише в проектозакона. В него са предвидени съответните изменения в Закона за Сметната палата с оглед антикорупционните функции по превенция на корупцията, проверка на декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, и установяване на конфликт на интереси. С цел обезпечаване изпълнението на посочените функции се предлага преминаване на служителите, които ги осъществяват, от Сметната палата в Комисията по противодействие на корупцията без прекратяване на служебните правоотношения.
Законопроектът предлага и различен от досега установените начини на формиране на състава на Комисията за противодействие на корупцията като колегиален орган. "За да се гарантира нейната независимост", се предвижда един от членовете ѝ да се избира от Народното събрание, един да се назначава от президента на републиката, по един да се избира от общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно от общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, един да се избира и от Висшия адвокатски съвет. Предлага се процедурите по избор, съответно по назначаване, да се уредят на законово ниво в проекта, изпълнявайки всички изисквания за публичност и прозрачност.
Предвижда се Комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий.
Установяват се публични процедури при избора на членовете с широко участие в процедурата на неправителствени организации, висши училища и научни организации. Подобен публичен механизъм е предвиден и при назначаването на член на Комисията от президента.
В мотивите пише, че допълнителни гаранции за независимостта на органа са мандатът от пет години без възможност за подновяване, както и изброените основания за прекратяване на правомощията на членовете на Комисията без възможност за субективна преценка.
Комисията ще се отчита на всеки шест месеца пред Народното събрание, като ежегодно до 31 март ще представя годишен доклад за дейността си през предходната календарна година, гласят още предложенията.
Снимка: Андрей Янкулов, БГНЕС
Още: Управляващите се разбързаха с антикорупционния закон
Промени в НПК, засягат и главния прокурор
Въвежда се възможност при наличие на отказ от образуване на досъдебно производство, потвърден от по-горестоящата прокуратура, Комисията да обжалва този отказ пред съответния първоинстанционен съд, чието определение е окончателно. При отмяна на постановлението за отказ съдът връща преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Това става с промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
С промени в НПК се въвежда също така задължителен съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност на постановленията на прокурора за прекратяване или спиране на наказателно производство за престъпления по чл. 3, ал 1 от законопроекта, извършено от посочените в чл. 5, ал. 1 лица.
Има промени и в механизма за търсене на отговорност на главния прокурор, систематизиран в глава 31 „а“ от НПК. Например, предвидено е създаване на възможност за назначаване на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Съдиите във Върховния касационен съд са тези с най-висок ранг и стаж и следва само измежду тях да се избира такъв, който да осъществява контрол върху т.нар. "ад хок" магистрат, разследващ обвинител №1.
И още - предлага се, в синхрон с предложенията за създаване на чл. 243а НПК, постановлението за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор, да подлежи на задължителен съдебен контрол. То трябва да се изпраща в тридневен срок от постановяването му както на Софийския градски съд, така и на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. Компетентният съд разглежда делото и се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Предлага се производството да е двуинстанционно, с възможност за подаване на протест от страна на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или подаване на жалба от някое от заинтересованите лица.
Още: Хубаво е и е готово: НС прие промените в антикорупционния закон, пригодени по мнозинството
