Близо денонощие е необходимо на сценичния персонал на Музикалния театър, за да издигне декора на „Фантомът на операта”. Култовият мюзикъл се завръща на сцената с няколко спектакъла само през ноември - датите са 3, 9, 10, 13, 14,15,16 и 17-ти.
Още: Моноспектакъл за брата на Ружа Игнатова с премиера през юни
Още: Обявиха номинациите за "Аскеер": Ивайло Христов с награда за цялостен принос (ПЪЛЕН СПИСЪК)
Най-голямата сложност е в монтирането на металната конструкция, която онагледява фасадата на парижката опера „Попюлер”, където се развива действието в мюзикъла. Тя е тежка над два тона и половина и е с вградени осветителни тела, което допълнително забавя монтирането й. Конструкцията е дълга 13 метра и съединява краищата на сцената с мост.
По моста, с височина над шест метра над сцената, се движат част от актьорите в спектакъла.
Целият технически персонал на Музикалния театър е ангажиран по време на спектакъла. На него се дължи динамиката в прехода между отделните сцени. Неслучайно сценичните работници също участват в поклоните заедно с артистите в края на спектакъла.
Още: Музикалният театър празнува 200 години Йохан Щраус-син с феерия от виенски блясък
Още: Култовите Братя Мангасариян се събират в провокативен спектакъл
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Sofia Summer Fest 2025 започва на 10 юли, вижте програмата
Още: Шоуто SQUIRT идва в България: незабравима еротична феерия от звездите на Лас Вегас
"Фантомът на операта" е най-скъпата постановка на Музикалнияен театър. За него са платени най-скъпите авторски права в историята на театъра. Допълнителни средства са инвестирани в мащабната сценография, озвучителната и осветителната техника и в изработването на близо 400 оригинални костюми.
„Фантомът на операта” е и най-сложният спектакъл като декори и специални ефекти на театъра до момента. За мистериите и специалните ефекти се използва професионалната помощ на илюзионисти и каскадьори.
Още: Радина Кърджилова и Деян Донков отново заедно (СНИМКИ)
Режисьор на спектакъла е акад. Пламен Карталов. Сценографията е дело на Миодраг Табачки (Сърбия), Иван Савов и Пеньо Пирозов. Художници на костюмите са Цветанка Петкова – Стойнова и Иван Савов. Участват солисти, хор, балет и оркестър на Музикалния театър с диригенти Юли Дамянов и Людмил Горчев.
