България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
13 февруари 1943 г.: Убийството на ген. Христо Луков
На този ден е убит генерал Христо Луков от Иван Буруджиев и Виолета Якова, които го проследяват до дома му. В 20:50 часа Луков вече е пред дома си и рови из джобовете си, за да открие ключовете си. В този момент Виолета изважда пистолет, но Иван я спира, заявявайки че той ще свърши работата. След като Луков открехва вратата, проехтява изстрел.
Прочетете също: 12 февруари в историята: Христо Ботев пише писмо до Тодор Пеев: "Не иска молитва, а мотика"
Чува се още един изстрел, но Иван все още не излиза и затова Виолета се втурва към къщата. Отваряйки вратата, тя чува първо писъците на 9-годишната дъщеря на генерала.
Виолета Якова споделя: "Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото" (Гръбчева 1962:193).
Виолета стреля 2 пъти. Генералът умира от раните си. Погребан е в близост до гроба на Стефан Стамболов.
Няколко са версиите за смъртта му. Едната от тях гласи, че зад това убийство стоят уволнените от Луков офицери от Военната лига, които по това време комунистите се опитват да включат в "Отечествен фронт".
Дянко Марков пише в книгата си: "Този терористичен акт е мотивиран с обвинителната теза, че ген. Луков се е готвил да извърши преврат с помощта на преданите му офицери и легионерите, за да тласне България във война със Съветския съюз. Искал да прати 10 български дивизии на Източния фронт, за да спасява положението след катастрофата при Сталинград".
Едно от най-честите обвинения, отправяни към генерала е, че е бил антисемит, както и за връзка с режима на Третия райх, което го превръща в една от най-противоречивите личности в българската история.
Прочетете също: 10 февруари в историята: Екатерина Каравелова е изправена пред съда. Подписан е Парижкият договор
Христо Луков израства в среда, силно повлияна от възрожденски дух и патриотизъм. Син е на Никола Луков - един от най-младите опълченци на Шипка. След като баща му умира изключително млад, Луков е възпитан от своите чичовци – Христо Цонев Луков и Иван Цонев Луков, които са генерали от Българската армия, участвали във войните. Ген. Иван Луков е началник на Щаба на действащата армия по време на Първата световна война. Той е част и от българската делегация, подписала Солунското примирие в края на войната.
Христо Луков е министър на войната в Царство България в периода 1935 - 1938 г. На този пост той се занимава предимно със стратегическото планиране при евентуална война с Гърция, Турция и Румъния.
Той участва във войните за национално освобождение и обединение като адютант на артилерийски полк. В Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия. Достига чин майор и заради заслугите си е награден с няколко ордена за храброст. След края на Първата световна война ген. Луков е командир на Четвърти артилерийски полк. През 1918 г. спасява Кюстендил от сръбска окупация и анексиране към Сърбия. В периода 1924-1928 г. той е пръв началник на артилерийската школа, през която минават на преподготовка и усъвършенстване стотици артилерийски офицери.
Прочетете също: 11 февруари в историята: Унижение за Димитър Димов - принуден е да редактира романа "Тютюн"
