"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Футболът в края на ХХ-ти и началото на ХХI-ви век бе различен. Ама коренно! Тогава нямаше социални мрежи, нямаше трансфери от по 200 милиона евро, нямаше ВАР, нямаше разглезени звезди и арабски шейхове, които да наливат милиарди в техните клубове. Но имаше страст – по трибуните и на терена. Имаше футболисти, които бяха готови буквално да умрат на терена, само и само техният отбор да спечели. Те не симулираха контузии, дори напротив, играеха с окървавени глави и тела, и въпреки това се забавляваха.
Именно в онези години феновете ходеха на мачове, за да видят мъжка игра от своите любимци. А повече от тях бяха лоши момчета. Тогава футболистите не бяха „примадони“ и именно това пълнеше стадионите. Точно за един такъв човек ще ви разкажем днес. За лошото момче на шотландския футбол, което се превърна в символ на Евертън и Висшата лига.
От Дънди Юнайтед до Глазгоу Рейнджърс
Дънкан Фъргюсън е роден на 27 декември 1971 година в Сърлинг. Той стартира кариерата си в тима на Карс Тисъл, но още като ученик преминава в състава на Дънди Юнайтед. Официалният му дебют за „мандарините“ е на 10 ноември 1990-та при гостуването на Глазгоу Рейнджърс на митичния „Айброкс“. Първият му сезон на стадион „Танадайс“ е на приливи и отливи, но в следващите две кампании нападателят се представя на много високо ниво. Той става водещият голмайстор на Дънди, а по този начин успява да пробие в националния отбор на Шотландия.
През лятото на 1993 година Дънкан Фъргюсън сбъдва голямата си мечта. Нападателят преминава в Глазгоу Рейнджърс срещу 4 милиона паунда – рекорд за британския футбол по онова време. Всичко за Големия Дънк върви отлично до 16 април 1994-та. Тогава, по време на двубой между „джърс“ и Рейт Роувърс на „Айброкс“, Фъргюсън удря с глава защитника на съперника Джон МакСтей.
Дънкан Фъргюсън има буен нрав
Първоначално от въпросния удар не произтича нищо – съдията не вижда ситуацията и не показва на Дънкан нито жълт, нито червен картон. Самият нападател пък вкарва едно от попаденията за победата на Рейнджърс с 4:0. На следващия ден обаче той попада в истински кошмар.
Причината е, че още от малък Дънкан има доста буен нрав. Наред със сериозните му габарити той е страшилище, както на терена, така и извън него. В младежките си години Фъргюсън на няколко пъти се замесва в скандали на улицата, които завършват с бой. Последният е около година преди мача между Рейнджърс и Райт Роувърс. Тогава нападателят се сбива с рибар в кръчма в Анстрътър. Резултатът – 2-годишна пробация.
Времето в затвора и наема в Евертън
В деня, след като удря с глава МакСтей, медиите в Шотландия разкриват за инцидента в Анстрътър и пробацията на Големия Дънк. Той е изправен пред съда, като получава 3-месечна ефективна присъда, която трябва да излежи в най-големия и най-тежък затвор в Шотландия – Барлини. Фъргюсън обжалва, но губи и в крайна сметка се озовава зад решетките. Футболната асоциация на страната пък спира правата му за 12 мача.
След излизането си от затвора Фъргюсън продължава да има проблеми, най-вече с пресата, и ръководството на Рейнджърс се чуди какво да прави. През октомври 1994-та най-накрая е намерено решение. Английският Евертън е в зоната на изпадащите във Висшата лига и търси качествени футболисти, които да помогнат на тима да се спаси. От Рейнджърс преценяват, че ще е добре за Дънкан да се дистанцира от всичко в неговата родина и го пращат под наем при „карамелите“ за срок от три месеца.
Таранът е един от големите любимци на феновете
На „Гудисън Парк“ Дънкан Фъргюсън е като прероден. Нападателят бързо се превръща във водещ играч и помага на Евертън да се спаси от изпадане, а също така да спечели и ФА Къп. Големият Дънк става любимец на феновете и босовете на клуба решават да го откупят от Рейнджърс. В следващите няколко сезона Фъргюсън се утвърждава като един от най-добрите нападатели във Висшата лига. На 28 декември 1997-ма той става първият играч, отбелязал хеттрик с попадения с глава.
През ноември 1998-ма обаче Дънкан е продаден на Нюкасъл срещу 8 милиона паунда. Това никак не се харесва на феновете, които дори обсаждат офисите на Евертън, настоявайки „карамелите“ да си го върнат. Това обаче няма как да стане, тъй като в онзи момент клубът е изправен пред сериозни финансови проблеми и въпросните 8 милиона са жизненоважни за оцеляването му. Фъргюсън се сбогува с феновете с дълго писмо, в което споделя, че никога няма да ги забрави.
Два пъти опитват да ограбят дома му
Големият Дънк обаче прекарва само 2 години на „Сейнт Джеймсис Парк“ и през август 2000-та се завръща в Евертън, който е успял да се спаси от фалит. Трансферната сума – 3,75 милиона паунда. На „Гудисън“ той отново демонстрира своята класа и играе при „карамелите“ до края на професионалната си кариера през 2006-та.
По време на втория си предстой в Евертън той отново показва буйния си нрав, но този път е в правото си. През 2001-ва двама крадци влизат в дома му в Руфорд. Големият Дънк обаче не се притеснява, а влиза в конфронтация с тях. В резултат на това единият крадец успява да избяга, но другият е заловен от футболиста. Впоследствие се оказва, че апашът трябва да прекара три дни в болница.
През януари 2003-та отново крадец се промъква в дома на Фъргюсън. Изходът от срещата им вече е добре познат – болница за апаша. След инцидента крадецът обяснява на полицията, че футболистът го е нападнал и пребил, но органите на реда не повдигат никакви обвинения срещу звездата на Евертън.
Фъргюсън е шотландецът с най-много голове в историята на Висшата лига
След края на сезон 2005/06 Дънкан Фъргюсън се оттегля от футбола като шотландецът с най-много отбелязани голове в историята на Висшата лига с 68 попадения. Този рекорд остава неподобрен и до днес. Той има на сметката си и един антирекорд, който се дължи главно на буйния му нрав. Дънкан е един от тримата играчи с най-много червени картони във Висшата лига – осем. Другите двама са Патрик Виера и Ричард Дън. Трябва да направим уточнението, че нашият герой все пак е нападател, докато Виера е дефанзивен халф, а Дън централен защитник.
Фъргюсън остава близо до футбола и се впуска в треньорското поприще. Той два пъти е назначен за временен мениджър на любимия си Евертън, а също така води Форест Грийн Роувърс и Инвърнес. През октомври 2024-та обаче Инвърнес изпада в несъстоятелност и бившият нападател напуска.
През май 2025-та Фъргюсън публикува своята автобиография, която веднага става бестселър на Острова. В момента той е далеч от любимата игра, но завинаги ще остане в спомените не феновете на Евертън, а и не само. Защото въпреки проблемите, които има като млад, той успява да си стъпи на краката, да обуздае до известна степен своя нрав и да се превърне в символ – на „карамелите“ и на едно от най-силните първенства в света Висшата лига.
Автор: Бойко Димитров
Още от „По следите на забравените“: От звезда в НБА до просешка тояга
