България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
12 февруари 1876 г.: Христо Ботев пише писмо до Тодор Пеев
На този ден Христо Ботев пише писмо от Букурещ до Тодор Пеев в Браила. В него той изразява намерението си да се включи в предстоящото въстание. Революционерът пише: "Въпросите решени, целта обозначена, времето и разстоянието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика. Носиме с решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса!"
Прочетете също: 9 февруари в историята: Подписан е Балканският пакт, България остава извън него
Ботев допълва, че до този момент българският народ не е направил и стотна част от онова, което би могъл да направи.
"Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидела нито умствено, нито физически", пише поетът, разсъждавайки за бездействието на народа. Той допълва, че признанието смалява вината и нравствено, и юридически и затова е решил да се покае. Ботев пише още, че в продължение на 8 години е наблюдавал герои и патриоти и през цялото това време е станал свидетел на това, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.
"Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите", пише още Ботев.
Революцинерът пише, че на следващия ден заминава за Триест и моли Пеев да продължи да печата "П.списание" (съкращение на "Периодическо списание на Българското книжовно дружество").
Ботев изпраща поздрави и на Драсов и оставя адреса на съпругата си, като моли той да й изпрати 40 франка. Революционерът споделя, че е оставил на Венета, брат си и работниците им само 50 франка.
12 февруари 1872 г.: Иларион Ловчански е избран за митрополит
На този ден църковният събор в Цариград избира за екзарх Иларион Ловчански, чието светско име е Иван Иванов. Роден е в град Елена през 1800 г. или 1801 г. Възпитаник е на местния метох на Хилендарския манастир и след това на Капиновския манастир, където се замонашва през 1819 г.
През 1827 г. става дякон на търновския митрополит Иларион Критски. По-късно става и негов протосингел.
След като на 12 февруари 1872 г. е избран за екзарх, той се отказва заради възрастта си в полза на Антим І. Остава в Кюстендилската митрополия до смъртта си на 2 февруари 1884 г.
12 февруари 1878 г.: Първото освобождение на Благоевград от турско робство
На този ден Горна Джумая (днешен Благоевград) е освободен от турско робство. В историята си градът има две освобождения от османско иго. На 12 февруари 1878 година е първото освобождение на града. Но радостта на жителите му не трае дълго. След взетите по време на Берлинския конгрес решения, част от освободените български територии отново попадат в пределите на Османската империя. 34 години по-късно второто освобождение на града от турско робство става факт.
Прочетете също: 7 февруари в историята на България: Почитаме паметта на Капитан Петко войвода
