България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
10 февруари 1892 г.: Започва процес срещу Екатерина Каравелова
На този ден се провежда съдебен процес срещу Екатерина Каравелова и срещу други съпруги на либерали каравелисти. Обвинението към тях е за предателство и чуждо вмешателство в политиката на България чрез търсенето на подкрепа и съдействие от чуждестранни дипломати.
Общественичката и публицистка Екатерина Великова Каравелова е съпруга на Петко Каравелов. Завършва гимназия в Москва, след което работи като учителка. След Освобождението Екатерина подпомага своя съпруг в участието му в политическия живот на Княжество България.
Прочетете също: 9 февруари в историята: Подписан е Балканският пакт, България остава извън него
В периода от 26 юни 1884 г. до 9 август 1886 г. Каравелов заема поста министър-председател. Именно на този пост той извършва най-значимото политическо дело – Съединението на България. Екатерина Каравелова е в Русе, когато то е обявено. Русенци ѝ устройват шумна овация през нощта на 6 срещу 7 септември. На следващата сутрин, по поръка на съпруга си, тя се среща с княз Александър Батенберг.
С последния си Манифест от 26 август 1886 г. княз Александър Батенберг назначава Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров за регенти. След напускането на Петко Каравелов на 1 ноември 1886 г., неговото място заема Георги Живков.
По време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 г. са арестувани съмишленици на Каравелов. Тогава Екатерина Каравелова започва да обикаля европейските дипломатически агенти в София, настоявайки те да се застъпят за затворниците. Благодарение на намесата на дипломатите затворниците са спасени, но с това Екатерина Каравелова само засилва омразата на стамболовистите срещу нея.
През 1891 г. нейният съпруг е обвинен за връзка с убийството на министър Белчев. Той е осъден от Военен съд. През 1892 г. Каравелов е затворен в Черната джамия. Съпругата му също не е пощадена в безмилостната политическа битка. Каравелова е поставена под домашен арест на 30 ноември 1891 г. Тя е изправена пред съда на 10 февруари 1892 г. Обвинена е в предателство и допускане на чуждо вмешателство с търсенето на помощ от чуждите дипломати в България.
Стефан Стамболов нарежда тя да бъде осъдена на смърт. Но съдебният заседател Калпакчиев не е уверен в нейната вина. Той решава да потърси съвет от русенския митрополит дядо Григорий, който го съветва да гласува по съвест, а не според заповедта на Стамболов. Калпакчиев решава да го послуша. Докторът по право Константин Стоилов, който защитава Каравелова, също изиграва голяма роля в това тя да бъде спасена от бесилото. По време на процеса Екатерина Каравелова се премества в Русе заедно с децата си. Там тя се препитава като учителка в продължение на 2 години.
Петко Каравелов става за трети път министър-председател през 1901 г. По това време Екатерина Каравелова отново преподава в Първа софийска девическа гимназия. И го прави до смъртта на съпруга си на 24 януари 1903 г.
Прочетете също: 7 февруари в историята на България: Почитаме паметта на Капитан Петко войвода
Въпреки мъката от тежката загуба на съпруга си, Екатерина Каравелова продължава с активното си участие в обществения и културния живот на страната. След Илинденското въстание тя застава начело на женски комитет за освобождаване на девойки-боркини от турските затвори.
По време на Балканските войни Каравелова работи като главна медицинска сестра във Военното училище. По време на Първата световна война тя продължава да се грижи за ранените и болните.
След Ньойския договор Каравелова изготвя протеста на Българския женски съюз и го изпраща до женските съюзи в чужбина. Изнася беседи, посветени на борбата за мир, в цялата страна. Избрана е за председателка на българската секция към Международната женска лига за мир и свобода през 1925 г. Също така се занимава с публицистика и преводи. Пише спомени, съдържащи богат документален материал за новата българска история.
Екатерина Каравелова умира на 1 април 1947 г.
10 февруари 1879 г: Открито е Учредителното събрание в Търново за изработване на Конституцията
На този ден е открито Учредителното събрание за изработване на конституция на Княжество България. В неговия състав влизат 229 депутати, от които 24 депутати са назначени от княз Дондуков. Митрополит Антим I Видински е избран за председател на заседанието. Петко Каравелов и Тодор Икономов са избрани за подпредседатели. По въпроса за националното обединение в едномесечните частни заседания участват представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия.
10 февруари 1947 г.: Подписан е Парижкият мирен договор
На този ден в Париж е подписан мирен договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция. Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов, които са подпредседатели на Министерския съвет, слагат подписите си в този договор от страната на България. Според него границите на страните ни се възстановяват във вида си до 1 януари 1941 г., т.е. възстановяват с границите преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос.
Според този договор България трябва да изплати 70 млн. долара репарации - 45 млн. на Гърция и 25 млн. на Югославия. Отхвърлено е искането на страната ни за Западна Тракия. Освен това тя е задължена да демилитаризира южната си граница.
В договора е поставен текст с невярно съдържание по искане на западните сили, според който България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки нейното включване във войната още на 8 септември 1944 г.
Парижкият договор е по-лек за страната ни от Ньойския мирен договор от 1919 г. Решаващ фактор за това е реалното участие на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия. Парижкият мирен договор влиза в сила на 15 септември 1947 г.
Прочетете също: 4 февруари в историята на България: Атентатът срещу Александър Стамболийски
