За деветнадесета поредна година Националният археологически институт с музей при БАН представи традиционната временна експозиция „Българска археология“, която обобщава най-значимите резултати от археологическите проучвания през изминалия сезон. Изложбата „Българска археология 2025“ събира над 300 експоната от 31 археологически обекта с хронологичен обхват от Праисторията до Късното средновековие.
"Идеята, която спазваме успешно вече толкова дълго време, е да покажем най-добрите резултати от изминалия археологически сезон. Благодарим на всички колеги от музеите, различните институции и университети, които откликнаха и които са имали археологически изследвания през изминалата година.", каза директорът на НАИМ доц. д-р Христо Попов, пред камерите на Actualno.com.
Освен на археологическите постижения през изминалата година, от музея обърнаха внимание и на липсата на държавна подкрепа и ангажимент от страна на институциите към българската археология.
"Това, което е малко по-различно от предходни години, е сравнително малкия брой на планираните проучвания и за съжаление вече трета или четвърта година подред сесията към Министерството на културата, която е планирана да финансира именно планираните проучвания на територията на страната се проваля. Лошото е, че това се превръща в тенденция, независимо кой управлява", сподели Попов.
В новата изложба силен акцент е желязната епоха, развитието на тракийските общества и тракийската аристокрация, която е илюстрирана чрез проучванията на надгробни могили и некрополи от ранно- и късножелязната епоха, и от ранноримския период. Най-ранните обекти са от далечното пето хилядолетие преди Христа, а всички експонати са изложени хронологично, започвайки от праисторията.
Сред впечатляващите експонати е и оцветен стъклен Ритон, който символизира рога на изобилието. По думите на кураторът на експозицията доц. д-р Камен Бояджиев, подобни находки не се срещат често в световен мащаб.
Съорганизатори на изложбата са още 19 регионални, исторически и археологически музеи в страната, а 13 февруари до 7 юни 2026 г. посетителите ще могат да видят находки от емблематични обекти като праисторическите селищни могили Провадия и Юнаците, римските градове Рациария, Ескус, Димум и Хераклея Синтика, средновековните столици Плиска, Търново и Калиакра.
На откриването на изложбата тази вечер ще бъде възстановена традицията да бъдат награждавани археолозите за изминали сезони – за най-добри постижения. С оглед на забавените процеси през последните години наградите ще бъдат връчени за 2024 година.
Повече по темата - вижте в репортажа.
