България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
16 август 1886 година: Пловдивските войски влизат в София
На този ден през 1886 г. пловдивските войски влизат в София. Това се случва след преврата от 9 август същата година. Войските от Пловдив влизат в столицата, за да върнат на престола детронирания княз Александър I Батенберг. Новото правителство начело с Васил Радославов обявява военно положение, което е отменено на 30 август 1887 г.
Прочетете също: 21 юли: Подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор. Роден е Васил Априлов
Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов стои зад организацията на контрапреврата. Той е подкрепен от началника на пловдивския гарнизон С. Муткуров. Двамата се обръщат с прокламация към българския народ, настоявайки той да защити княза. В резултат на това към столицата се отправят верните на княза военни части от Южна България и Сливница. При влизането на войската в столицата противниците се разбягват. Княз Александър I Батенберг получава телеграма с призив за завръщане в страната. На 16 август цялата власт е вече в ръцете на националистите и той се завръща.
На път към България княз Александър I Батенберг изпраща телеграма до руския император. В нея князът прави опит за помиряване с руския владетел и получаване на одобрение за връщането си на престола. Но след като получава отказ, на 25 август 1886 г. князът окончателно обявява абдикацията си. Преди да се оттегли, той съставя регентство, което да се заеме с държавното управление до избора на нов княз. Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров влизат в регентството.
16 август 1960 година: България признава независимостта на Кипърската република
На този ден през 1960 година България признава независимостта на Кипърската република. Архиепископ Макариос става първият президент на републиката. Според конституцията от 1960 г. нейният държавен глава трябва да бъде кипърски грък, а вицепрезидентът да е кипърски турчин и те да управляват с мандат от 5 години.
През 1878 г. Кипър пада под окупацията на Великобритания. През 1914 г. е анексиран, а година по-късно е обявен за колония. На 1 август 1960 г. Великобритания обявява независимостта му. България е сред първите европейски държави, които признават независимостта на Кипър, малко след като Великобритания я обявява.
Кипърските гърци започват масова националноосвободителна борба през 1955 г. Пет години по-късно е обявена независимостта на Кипър и там се разполагат военни бази на НАТО. От тази година Кипърската република става член на ООН. Когато в началото на 60-те години възниква въоръжен конфликт между турците и гърците на острова, там са въведени войски на ООН. Следва антиправителствен преврат за присъединяване на Кипър към Гърция. Турция отговаря на искането с окупация на северната част. Това води до обособяване на турска федеративна държава в Кипър през 1975 г., а през 1983 г. тя се самопровъзгласява за Севернокипърска турска република.
Прочетете също: 23 юли: Русия предлага съюзничество на България по време на Първата световна война
