България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
23 декември 1933 г.: Завършва Лайпцигският процес
На 23 декември 1933 г. завършва Лайпцигският процес, който започва на 21 септември същата година. В процеса обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, които първоначално са арестувани на 9 март, са оправдани. Причината за това е липсата на доказателства.
Зад организацията на процеса стои хитлеристкият режим в Германия. Председателят на комунистическата фракция в Райхстага - Е. Торглер, както и тримата българи са изправени пред съда. Германският съд оправдава и четиримата. Българското правителство отказва на Георги Димитров и останалите двама българи да се завърнат в България. Тогава СССР им предоставя гражданство и ги приема.
Прочетете също: 22 декември в историята: Пробив в Ньойския мирен договор и знаков бежански заем за България
23 декември 1876 г.: Свикана е Цариградската конференция
На 23 декември 1876 г. в Цариград се свиква Цариградската конференция, която приключва на 20 януари 1877 г. Тази конференция договаря политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина.
Посланиците на Великите сили - Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция, участват в нея. Предварителните заседания се водят в периода 11 – 22 декември и на тях не присъстват турски представители. Прието е становището за 3 автономни области, две от които са населени с българи. Създаването на единна българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония е част от руския проект.
Австро-унгарският външен министър граф Г. Андраши не одобрява този проект. Срещу проекта се обявява и Маркиз Солзбъри, след което се стига до идеята за две области. Едната е Източна и е с център Търново. Другата е Западна и е с център София като не включва Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите. Представителят на Англия в конференцията предлага вертикално разделяне на българските земи с доводи, че в източната половина живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно.
Основният въпрос на конференцията не е освобождаването на България, а запазване на интересите на Великите сили като същевременно не се позволява на Русия да усили своите позиции.
Прочетете също: 20 декември в историята на България: Бомбардировките над София, след които остава разруха и над 4000 жертви
Конференцията решава турската армия да остане в областните градове и крепостите, като се създава милиция и жандармерия с офицери, назначени от Високата порта. С официалното откриване на конференцията Савфет Мехмед паша отхвърля основанията за свикването на конференцията заради обявената нова турска конституция. Под влияние на задкулисните игри на Англия, конференцията не води до окончателно решение.
23 декември 1924 г.: Убийството на Петър Чаулев и Николай Набоков
На 23 декември 1924 г.е убит Петър Чаулев по нареждане на Иван (Ванче) Михайлов. Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) убива Чаулев в Милано. По време на Илинденско-Преображенското въстание Чаулев е войвода на чета, сражаваща се в Охридско и Крушовско. По време на Балканската война той оглавява чета, бореща се срещу сръбската власт в Охридско.
На тази дата от Турция с гръцкия кораб "Георгиос" навлиза четата на капитаните Николай Набоков и Петър Боянов (тя включва 38 черногорци и 9 българи). Четата е подготвена от русофилската емиграция в Цариград. За целта са използвани руски средства за организиране на въстание срещу русофобското регентство на Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров. Четата е разгромена от властите, а Николай Набоков загива в сражението.
