България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
22 декември 1926 г: България получава заем от 3 милиона лири
На 22 декември 1926 г. след продължителни преговори и с гаранцията на Обществото на народите, България получава бежански заем. Той е в размер на 3 милиона английски лири и неговата цел е подпомагането на над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата световна война.
В историята отпускането на този заем може да се разгледа като успех на британско-американската политика и пробив в Ньойския мирен договор. След Първата световна война Франция застава зад идеята за твърда политика спрямо изплащането на репарациите от победените страни. Но по това време във Великобритания преобладава мнението за стабилизиране на тяхната икономика, което единствено ще бъде в общ интерес.
Прочетете също: 19 декември в историята: Отчаян зов на българите от Македония за обединение на българските земи след Берлинския конгрес
Чрез отпускането на този заем България излиза от международната изолация, както и от силната си зависимост от френските кредитори, прехвърляйки част от задълженията си към британски и американски банки.
Сумата по заема е отпусната от британски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки. Британската банка Шрьодерс е водещ посредник при отпускането му. Номиналната стойност на външния дълг възлиза на 2 400 000 британски лири плюс 4 500 000 американски долара. Определеният емисионен курс е 92%, а лихвата е 7%. Правителството на Андрей Ляпчев залага част от приходите в държавния бюджет, идващи от акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др. стоки, като гаранция за погасяване на заема.
Прочетете също: 17 декември в историята на България: Знаменит успех при Освобождението на Добруджа и смъртна присъда за Трайчо Костов
При отпускането на бежанския заем правителството се задължава да предостави 132 000 хектара земя, която да се използва за настаняване на бежанците. Главна дирекция за настаняване на бежанците, която е под прякото ръководство на министър-председателя, е създадена с тази цял. Тя работи до 1931 година като през цялото това време координира действията си и изразходването на отпуснатите средства със специален представител на ОН.
Над 30 000 бежански семейства, което се равнява на около 200 000 души, са настанени и 1 милион дка земя са стопански устроени. За изграждане на 10 000 нови жилища (така наречените Шаронски къщи), раздаване на семена, закупуване на добитък и стопански инвентар са вложени повече от 1,6 милиарда лева от отпуснатия бежански заем. Около 350 милиона лева от него са изразходвани за строежа на железопътната линия Раковски–Хасково–Мастанли, както и за поправка и разширение на пътната и водопреносната мрежа.
Прочетете също: 18 декември в историята на България: Българската църква става автономна след изстрадана борба
