България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
28 юни 1913 г.: Румънската армия преминава без съпротива в Южна Добруджа
На този ден през 1913 г. румънската армия влиза в България и преминава цяла Южна Добруджа без да срещне съпротива от българска страна. Само ден по-рано Румъния обявява война на България.
На 4 юли е завзет Добрич от румънската армия, а ден по-късно тя превзема Варна и Балчик. До 15 юли румънските войски успяват да достигнат до Пирдоп и Златица.
Прочетете също: 25 юни: Войводата Георги Ацев се самоубива. Обесен е Стефан Пешев
На 28 юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война, в сражения срещу сръбските войски, загиват десетки опълченци от Втора Скопска дружина на Македоно-одринското опълчение. Сред тях са Васил Апостолов, Вешо Несторов, Марин Бърджиев, Гаврил Младенов, Георги Апостолов, Георги Карев и др.
Също така на този ден повече от 420 души от Щип и Щипска околия са избити от сърбите. Крал Петър отправя предложение към всички задържани българи в Крушово да се признаят за сърби. Но след като те отказват, са върнати отново в затвора и остават там още един месец.
Прочетете също: 23 юни: Сърбия обявява война на България. Гърция овладява Дойран
28 юни 1903 г.: Взето е решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание
На този ден през 1903 година в местността Петрова нива, намираща се в землището на село Стоилово край Малко Търново, е взето окончателно решение за вдигането на Илинденско-Преображенското въстание. Решението е взето по време на конгреса на Одринския революционен окръг, чийто председател е Васил Пасков. Решено е Михаил Герджиков да е главен ръководител на военните действия.
По време на конгреса се обсъждат мненията за и против вдигане на въстание. Но дискусията бързо е преустановена след като става ясно, че въпросът вече е решен от Вътрешната организация по време на Солунския конгрес на ВМОРО, проведен през януари 1903 г. Делегатите нямат друг избор освен да съгласуват действията си с тези на въстаниците от Битолския вилает. Проблеми като недостиг на оръжие и различната подготвеност на отделните комитети не се оказват пречка за крайното решение. Димитър Катерински е единственият, който се обявява против въстанието, но той е поканен да напусне конгреса.
Представители на ЦК на Тайната македоно-одринска революционна организация, на Окръжния комитет в Одрин, на революционните райони от Източно-маришката област, на революционните райони от Западно-маришката област също присъстват на конгреса. На него са и всички войводи. Също така присъстват и по-личните стари четници и дейци. След конгреса някои от тях стават войводи или подвойводи. Според взетото решение въстанието трябва да се обяви не по-рано от 20 юли, но не и по-късно от 30 юли.
Прочетете също: 24 юни: Княз Александър I Батенберг стъпва на българска земя. Гърция и Сърбия късат договорите с България
