България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
24 юни 1879 г.: Княз Александър I Батенберг стъпва на българска земя
На този ден през 1879 г. княз Александър I Батенберг пристига във Варна. Първият владетел от Третото българско царство е избран за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. Руският император издига кандидатурата му и тя е одобрена от Великите сили.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
Веднага след като поема властта, князът изразява недоволство от ограничените правомощия, предоставени му от Търновската конституция. Това е причината той да се съюзи с Консервативната партия, чиито водачи се обявяват в подкрепа на олигархичния модел на управление още по време на Учредителното събрание.
Съюзявайки се с консерваторите, князът се насочва към засилване на личната си власт. На 27 април 1881 г. Александър I извършва държавен преврат, който замисля отдавна. Ген.-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, му помага активно за постигането на това.
След преврата князът отменя конституцията и въвежда режим на пълномощията, който продължава две години - от 1881 до 1883 г. Но въведеният режим не дава очакваните резултати - князът не само губи репутацията си в България, но и се налага да се лиши от подкрепата на Русия. Поради тази причина той решава да възстанови конституцията преди изтичането на първоначално обявения от него 7-годишен период на режима на пълномощията. Благодарение на подкрепата, която той оказва за Съединението на Източна Румелия с Княжество България, репутацията му в страната започва да се укрепва.

Но след Сръбско-българската война от 1885 г., по време на която князът е главнокомандващ на българската войска, отношенията между България и Русия се обтягат. В създалата се ситуация голяма част от политическия елит и висшия състав на армията се обявява против княза. Той е свален от власт на 9 август 1886 г., когато група офицери русофили извършват преврат. Но въпреки последвалия контрапреврат, руският император отказва да одобри завръщането му в България. На 26 август 1886 година князът обявява абдикацията си и напуска завинаги пределите на България. Въпреки че до края на живота си служи в редиците на австро-унгарската армия, той е погребан в София, каквато е и последната му воля.
Прочетете също: 16 юни: Тодор Каблешков се самоубива. Избухва Междусъюзническата война
24 юни 1913 г.: Гърция и Сърбия анулират договореностите си с България
На този ден през 1913 година, по време на Междусъюзническата война, Гърция и Сърбия се отказват от договореностите си с България след общата им победа над Османската империя. Съюзниците подписват Лондонския мирен договор след победата в Първата балканска война. Този договор прогонва Османската империя от Европа. Но между съюзниците липсват ясни договорености за подялбата на освободените земи. На фона на това Сърбия и Гърция сключват тайни споразумения срещу България, които малко по-късно стават причина за Междусъюзническата война.
На този ден Първи конен полк започва сражения със сръбската армия при поста Кебапов, Орловец и Църна трава, Македония, които траят 2 дни. На 24 юни в боевете със сърбите загиват опълченците от Първа Дебърска дружина на Македоно-одринското опълчение.
На същата дата Първи полски артилерийски полк се сражава със сърбите при Букова глава, Бубреджик, Цветков гроб, Македония.
На 24 юни по време на Междусъюзническата война Първа Българска армия, ръководена от генерал-лейтенант Васил Кутинчев, овладява Пирот. На този ден Трета армия предприема настъпление по направление Белоградчик - Княжевац. Настъплението е спряно още на следващия ден по нареждане на командването.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
