България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
29 ноември 1877 г.: Победоносната битка при Арабаконашкия проход и освобождаването на Ботевград
29 ноември 1877 г. е паметна дата в историята на България - това е денят, в който Ботевград е освободен от турско робство и пътят към София за войските на ген. Гурко е отворен. Погромът, който търпят османските войски, се оказва решаващ за изхода от Руско-турската освободителна война.
На 25 октомври 1877 г. генерал Гурко в писмо до главнокомандващия Дунавската армия предлага подробен план за действие на западния отряд, според който се предвижда пълно сваляне на блокадата на Плевен и настъпление към Орхание, където по това време се формира нова турска армия, преминаване в Софийското поле, последвано от решителна атака на Одрин и Цариград.
Българският поет, загубил окото си при Дойран и убит при "справка" в полицията
На 15 ноември представеният от генерал Гурко план е одобрен и под негово управление новосформираният Западен отряд, състоящ се от 35 хиляди души и 174 оръдия, потегля към Орхание като тръгва от Телиш.
Боевете при Арабаконашкия проход са белязани с неуспех за Орханийската османска армия. Нейният опит да проведе настъпателни действия срещу Западния отряд, ръководен от ген. Гурко, се оказва неуспешен.
Османските сили заемат стратегически позиции в района на Стара планина като главната е Арабаконашкият проход с ключовата Ялдъз табия. Плановете на османците са при победа в Арабаконак да утвърдят позициите си при Плевен. Но ген. Гурко разбира за плановете им и предприема изпреварващи действия с артилерийски обстрел на 21 ноември.
Османците бележат първа загуба срещу ожесточения руски отпор. Експлозия на боеприпаси в редовете им води до загубата на част от военните им сили. Последващите атаки на 22 ноември също бележат неуспех за османците.
В тези решителни дни ситуацията в Орхание е трагична - градът е подложен на грабеж от напускащите го черкези и турци. Местното население е принудено да бяга и да се укрива в тези трагични за него последни дни на турско робство. Преминавайки през Лъжене, 29 ноември, войските на Лейб-гвардейски Улански полк и Лейб-гвардейски Московски полк влизат в Орхание - един напълно опустушен и изоставен и от българи и турци град.
Патриархът на българската войска: Отявленият русофоб, който се разправи с проруските превратаджии
Руската победа в Арабаконашките боеве е тежък удар за османската власт - тя показва, че османците не могат да проведат успешни настъпателни операции. След освобождаването на Орхание руските сили постепенно преминават през Стара планина.
29 ноември е обявен за празник на Ботевград и всяка година се отбелязва тържествено в града.
29 ноември: Освобождаването на Струга, Гевгели и Дойран
По време на Първата световна война на 29 ноември 1915 г. по нов стил (17 ноември 1915 г. по стар стил). са освободени градовете Струга, Гевгели и Дойран. На този ден българските войски разбиват 10-та британска дивизия. България бележи истинска епопея - освобождение на Македония и погром над сръбските сили, който дори Австро-Унгария не успява да постигне за повече от година. Освен сръбските войски са победени и техните верни съюзници от Франция и Англия.
През паметния ноември на 1915 г. българските войски успяват в Македония да разгромят три френски и една британска дивизия. Резултатът от тази славна победа се измерва в хиляди пленници и големи количества иззети оръжия и бойна техника.
Разгромените войски са изтласкани до Адриатическо и Егейско море край Солун и единственото, което ги спасява от пълен погром, е заповедта за спиране от страна на Германия.
При освобождаването на древния български град Струга, който е родно място на възрожденците братя Миладинови, българите разбиват два сръбски полка. Въпреки че бойците от 23-ти пехотен Шипченски полк са подложени на жесток обстрел от страна на сърбите, укриващи се в града, българите успяват да построят мост от дъски през реката, по който преминават, за да атакуват врага.
