Къде в Европа можем да изпитаме истинска връзка с дивата природа, без да прекрачваме границите на континента? Отговорът е Източните Родопи – непокътнато природно бижу, където природата разказва своите истории.
Вече над десет години изчезнали видове се завръщат в този регион благодарение на работата на Фондация „По-диви Родопи“. С усилията на екипа, природа и човек си подават ръка, за да възродят изгубеното.
Зубри. Снимка - Богдан Боев
Създаването на подходящи условия за завръщането на ключови видове е мисията на фондацията. Тревопасните и хищниците, мършоядите и микробите, заедно изграждат една балансирана и устойчива екосистема. Тук всяко животно, дори и останките му, е част от кръговрата на живота.
Белоглави лешояди. Снимка: Георги Куртев
Зубърът се е превърнал в един от символите на природозащитата в Европа. Те са своеобразни архитекти на гората - ограничават прекомерното обрастване с храсти и поддържат мозаечния характер на горските местообитания. През 2013 г. започна реинтродукцията на вида в Източни Родопи с първата малка група зубри в ДУ „Студен Кладенец“, а през 2024 г. нова група от животните са освободени в ДЛС „Женда“.
Зубър. Снимка: Стефан Стефанов
Черният лешояд – най-голямата и тежка граблива птица в Европа – се завърна в Източните Родопите в края на 2022 г., когато бе освободена първата голяма група лешояди в Източни Родопи като част от програмата за възстановяване на вида в българската част на планината. През следващите няколко години е планирано да се освобождават още по 6-10 индивида годишно, като част от текущата програма.
Черен лешояд. Снимка: Георги Куртев
През последните 10 години екипът на Фондация „По-диви Родопи“ разсели над 1000 благородни елени и елени лопатари в Източните Родопи. Размерът и обхватът на популациите на елени продължават да се увеличават, а с него и положителното въздействие върху биоразнообразието и местните хранителни мрежи. Сигурната и стабилна хранителна база е ключова за подобряването на популациите на лешоядите в региона.
Благороден елен. Снимка: Богдан Боев
Еленът лопатар, заедно с останалите диви копитни, играе важна роля в поддържането на откритите пространства в горите и пасищата. Пасищата привличат множество насекоми, земноводни, влечуги, птици, дребни бозайници – важна брънка от хранителната верига за други видове. От своя страна едрите тревопасни са основен хранителен ресурс за хищниците и лешоядите. По този начин възстановяването на елените играе важна роля за възстановяването и поддържането на биоразнообразието на Източните Родопи.
Eлен лопатар. Щефан Видщранд/Rewilding Europe
Източните Родопи са един от районите с най-голямо видово богатство на земноводни и влечуги в България. Тук са установени 12 вида земноводни и 28 вида влечуги, включително редки и слабо проучени видове като пясъчната боа, котешката змия и др. В Източните Родопи се намират и едни от най-многочислените и стабилни популации на сухоземни костенурки в страната, представени от шипоопашатата и шипобедрената костенурка.
Шипобедрена костенурка. Снимка: Щефан Видщранд / Rewilding Europe
Допреди няколко хиляди години в Европа – включително в България – се срещали диви коне. През 2011 г. фенотипна възстановка на европейския див кон (тарпан) бе върнат в дивата природа на Източните Родопи и в момента в района има над 200 животни. Ролята им е същата като преди хиляди години – заедно с останалите трeвопасни, те поддържат естествените екосистеми, опасвайки дивата растителност.
Коне Коник. Снимка: Богдан Боев
